Балурът е житен плевел. Стъблата са гладки, високи и неразклонени. Съцветието е метлица, дълга до 40 см. Семената са продълговати, дълги до 3 мм. Образува силно развити и разклонени коренища с голяма пробивна способност, разположени както в орния пласт, така и в подорницата. Особено силно се развива на поливни площи. Заплевелява всички обработваеми площи, но най-вече окопните, зеленчуковите и овощните култури, лозята и люцерната. Засега е най-масово разпространеният и опасен плевел на поливни площи.

Балурът е гостоприемник на вирусите, причиняващи пшеничната и царевичната мозайка, жилковата мозайка по граха, мозайката по захарната тръстика, жълтеницата по цвеклото, листните гали по ориза и царевицата, ленточната болест по ориза и мозаичното вджуджаване по царевицата.

Диференцираната обработка на почвата играе важна роля в борбата срещу балура като многогодишен коренищен плевел. Ако обработката е неправилна, заразените площи може много бързо и плътно да се заплевелят. При окопните и зеленчуковите култури и при трайните насаждения е необходимо широко да се прилага методът на изтощаване на коренищата чрез по-дълбока и по-честа обработка на почвата с оръдия с подрязващи органи. Трябва да се избягва използването на дискови култиватори и фрезмашини, поради това че дребните късове от коренищата остават в почвата и се вкореняват бързо. Препоръчва се предсеитбената обработка на почвата в заплевелените с балур площи да се прави с лемежни плугове на дълбочина, при която не се образуват големи буци, предава agri.bg.

Към коренищниге плевели спадат още вълчата ябълка, пиреят, полският хвощ, бъзът, белият равнец, орловата папрат, обикновената коприва и специализираните към ориза видове, като морски камъш, кръгъл (бодлив) камъш, кисела трева и тръстика.