На 30 август 1963 година президентът Джон Кенеди се превръща в първия американски президент, който изгражда директна телефонна линия между Вашингтон и Кремъл – т.нар. "гореща линия“. Тя бива изградена, за да подсили комуникацията между президента на САЩ и съветския лидер по това време Никита Хрушчов.

Изграждането на "горещата линия“ идва почти година след Карибската криза, при която светът е изправен пред ядрена катастрофа, а Студената война за малко не се превръща в Гореща.

През 1962 година американците установяват, че СССР разполагат ядрени оръжия близко до границите на САЩ, а именно на остров Куба, който бива управляван от комунистическия режим на Фидел Кастро.

В този момент комуникацията между двете суперсили е изключително сложна. Пентагонът и Кремъл си разменят криптирани съобщения по телеграф или радио точки, а пренасянето на информацията отнема часове.

В крайна сметка кризата бива преодоляна, а до ядрена война не се стига, но на 5 август 1963 година Хрушчов и Кенеди подписват споразумение, с което забраняват тестовете на ядрени оръжия с идеята да бъдат избегнати всякакви ситуации на ескалация на напрежението от двете страни.

Така на 30 август се стига и до изграждането на "горещата линия“, която цели да подобри комуникацията между лидерите. Вашингтон и Кремъл могат да комуникират помежду си във всеки един момент, 24 часа от денонощието. "Горещата линия“ се използва само в извънредни ситуации, а не за обмен на междуправителствена информация.

Технологията е революционна за времето си. В статия на New York Times се описва добре как тя работи – Пентагонът изпраща съобщенията на президента до Москва само за минути, преди това е отнемало часове. Съобщенията са, разбира се, криптирани. Днес нещата изглеждат много по-различно, но за времето си това е било изключително иновативно.

През 1967 година президентът Линдън Джонсън се превръща в първия американски президент, който използва "горещата линия“. Това се случва по време на Шестдневната война в Близкия изток. Джонсън уведомява съветите, че ще изпрати американските военновъздушни сили в Средиземноморието

Източник: History