На 24 юли 1901 година е роден големият творец и народен художник Илия Бешков. Той е един от най-забележителните български артисти от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови творби са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България. 

Илия Бешков е роден на 24 юли 1901 година в Долни Дъбник. Негов брат е политикът Иван Бешков, осъден на смърт от комунистическия Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

В периода 1918 – 1920 г. Бешков следва в Юридическия факултет на Софийския университет. Завръща се за кратко в Плевен като учител. През 1921 г. започва да учи живопис в Художествената академия в класа на проф. Никола Маринов и завършва с много добър успех на 30 юни 1926 г.

Още като студент печата карикатури в сп. "Маскарад“, "Див дядо“, "Българан“, "Стършел“, "Вик“. илюстрира изданията на издателствата "Т. Ф. Чипев“ и "Хемус“. От 1925 г. сътрудничи на в. "Пладне“ и редица други издания. На два пъти в този период е арестуван: през 1923 г. за участие в юнското въстание и след априлските събития през 1925 г.

От 1930 г. е член на дружеството "Родно изкуство“. През 1936 г. създава цикъла "Испанска хроника“ От 1945 г. преподава в Академията рисуване, илюстрация и оформление на книгата, редовен професор там става през 1953 г., завежда катедра "Графика“ до края на живота си. Цяло поколение графици и илюстратори са повлияни от страстното преподаване на професора. Известен най-вече със своите рисунки, Бешков оставя и изключително оригинално публицистично творчество.

Женен е за Анастасия – учителка по математика. Имат дъщеря Павлина и син Александър. Александър става журналист, писател, сценарист, член на Българския олимпийски комитет, един от създателите и главен редактор на "Панорама“.

Илия Бешков в София на 23 януари 1958 г.