Успехът на поредицата за Бриджит Джоунс съвсем не е случаен и отговаря на търсенията на публиката за нещо по-различно от обикновената мелодрама – да има забавния елемент, да има романтичен елемент, но да има и тази социална ангажираност, която е засегната във всичките части на "Бриджит Джоунс“. Този образ и в литературата, и в киното успя да остави траен отпечатък и все още да е релевантен, тъй като имаме и нов филм, който в момента върви по екраните: "Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“. Това каза журналистът Петя Славова в предаването "Сториборд“ на Радио "Фокус“.

Образът на Бриджит Джонс е създаден малко преди 1996 г., когато е издадена първата книга от серията, превърнала се в световен бестселър, когато писателката Хелън Филдинг започва да води седмична рубрика в "Индипендънт“, разказвайки под забавна форма историята на съвременна млада жена, които се сблъсква с различни проблеми, опитвайки се да отговаря на очакванията на обществото и в същото време да бъде себе си, да намери любовта и да създаде семейство. "Дневникът на Бриджит Джоунс“ излиза в 1996 г., а през 1999 г. излиза и "Бриджит Джоунс: На ръба на разума“; третата книга ("Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“) се появява през 2013-та, а през 2016-а излиза "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта“, която е единствената, която излиза след екранизацията си, като всяка една от книгите е превърната във филмов феномен.

По думите на Славова историята на Бриджит Джоунс е страхотна препратка към романа на Джейн Остин "Гордост и предразсъдъци“, където Остин разказва за проблемите на съвременната жена през XIX век и колко трудно тя се справя в социално отношение – трудно си намира работа и финансова стабилност. "Дневникът на Бриджит Джоунс“ се занимава с женския еквивалент на този образ – дамата е отново от средната класа и съответно тя трябва да се справи със стереотипите, които й налага обществото през 90-те години, сред които са наднорменото тегло, професионалната изява и стабилната връзка.

Първият филм от поредицата излиза през 2001 г. и любовният триъгълник е пресъздаден от актьорите Рене Зелуегър, Колин Фърт и Хю Грант, а екранизацията предизвиква фурор. "Тази героиня няма как да не бъде успешна, защото със своеобразния си несъвършен образ тя е твърде близка до всеки от нас – всички изпадаме в неловки ситуации, в конфузни положения, и това я прави ужасно симпатична на публиката. Точно тази нестабилност на героинята е и коренът към успеха на филма. Много е важно човек като зрител да може да се отъждестви с героя, който вижда отсреща, и всъщност тази близост идва точно от реалността, която ни се предава.“

"Бриджит Джоунс“ е част от вълната от романтични комедии, които излизат през 90-те или малко след 2000-та година. Едновременно с това, че филмът е част от тази тенденция, проектът притежава и своя индивидуалност, която го отличава от останалите романтични комедии, може би именно защото е преобладаващо разказан през призмата на жената. Женската гледа точка е не само защото имаш автор, но и героиня, а и са режисирани от жена. И това дава един по-различен ъгъл,“ посочи водещият на предаването Благой Иванов, а Петя Славова допълни, че филмите, представени от различни гледни точки, са винаги добре дошли. "Когато един режисьор или един автор е мъж или жена, малко или много той дава фокуса си, акцента си върху нещо, което зрителят може в началото да не възприеме, но всъщност минава през него. И няма нужда всичко да бъде разбрано, а по-скоро да бъде почувствано,“ смята тя.

В новия филм "Бриджит Джоунс:  Луда по онова момче“  хуморът вече е по-приземен и опитомен, което е минус, смята още журналистът. Според нея предходните филми за Бриджит Джоунс от една страна носят своята наивност, но от друга притежават циничност, която е особено ценна и която много се харесваше. Сега тук тя не липсва изцяло, всичко е далеч по-контролирано. "В новия филм героинята е запазила своя луд темперамент, линията също продължава да е съвременна, но като че ли филмът притежава и леко минорен оттенък с темата за смъртта и остаряването, които са част от живота.“

"Всяка възраст си има своите предимства и недостатъци. Това, че поредицата за Бриджит Джоунс вече върви в една по-преклонна възраст, всъщност ни показва, че всяка една възраст е достойна не само за екранизации, а и за преживяване,“ отбеляза още Славова.