Когато стане дума за качества като сметкаджийство, преекспонирано самочувствие, политикантстване за своя изгода и липса на такт, често използваме фразите "Ганьо!", "Ганьова работа". Този Ганьо го създаде великият български писател и сатирик Алеко Константинов (Щастливеца), като еманация на тези качества. Направи го с обич и надежда българинът да се поправи, да стане добър и цивилизован, да се научи да работи за общото благо, не да гледа само собствения си "келепирлък". А българинът не само, че не се поучи, но до ден-днешен виждаме "Ганьовци" до нас - в съседство, на улицата, в магазина, в бизнеса, в народното събрание. Но не виждаме "Ганьо" в себе си.

Не разбрахме, че за ганьовщината не ни е виновен писателят и вместо да убием "Ганьо" вътре в нас, убихме Щастливеца. 

Алеко е роден на 1-ви  януари 1863 г. в Свищов. Учи в Свищовското класно училище и в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската война от 1877–1878 в дома му в Свищов се настанява руският император Александър II.  

Алеко Константинов постъпва на работа като писар в канцеларията на свищовския губернатор Найден Геров.  

През 1885 г. завършва Юридическия факултет на Новоросийския университет в Одеса. Завръща се в България и заема редица отговорни длъжности в съдебната система – член и прокурор на Софийския окръжен съд (1885–1886 г.), помощник–прокурор на Софийския апелативен съд (1886–1888 г.), член на Софийския апелативен съд (1890– 1892 г.) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1896 г.). Уволняван е няколко пъти.

От 1896 г. до края на краткия си живот работи като адвокат. В периода 1885–1890 г. Алеко Константинов загубва родителите си и трите си сестри и започва да търси разтуха в пътешествията. През 1889 г. посещава Всемирното изложение в Париж. През 1891 г. заминава на изложението в Прага, а през 1893 - в Чикаго. Завръща се в България и се кандидатира неуспешно за депутат от родния си град.  

Алеко Константинов е убит по погрешка вместо своя приятел, политика Михаил Такев. Щастливеца се озовава там случайно, като покушението е по-скоро импровизация, отколкото голям заговор, а причината за него е била банален спор за земя. Може и да е случайно, но както се казва - нищо случайно няма.  Символична и нелепа е смъртта на писателя - загинал за греховете на друг.

Поредица от случайни съвпадения довежда до трагичния край. Няколко дни преди това авторът на "Бай Ганьо" отива в Пловдив на дело. По онова време от литературния си труд се препитава само Иван Вазов, останалите писатели разчитат или на някоя длъжност, или на други доходи. Алеко Константинов се издържа от адвокатската си практика.  

Сред колегите си той е известен с чувството си за хумор. Когато научава, че като съдия в Берковица Иван Вазов е осъдил едно куче на смърт, Алеко прави шеговит анализ на присъдата и доказва, че според закона, кучето е трябвало да бъде осъдено само на принудителен труд.

Заедно с бъдещия министър-председател Александър Малинов той е сърцето на компания от юристи, наричаща се "Весела България", и тъкмо там се ражда идеята за написването на "Бай Ганьо".

След падането на Стамболов от власт Алеко се кандидатира за депутат в Свищов. Член е на Демократическата партия, но губи изборите. Губи и политиката, но печели литературата.  

Изборните машинации пресъздава в първия си фейлетон "По изборите в Свищов". 

Константинов се изявява като последователен русофил и критикува прозападната политика на княз Фердинанд I. Поставя началото на организирания туризъм у нас със създаването на първия български туристически клуб през 1895 г.  

Алеко Константинов е един от най-изявените представители на критическия реализъм в края на ХIХ в. Автор е на редица пътеписи: "До Чикаго и назад", "Какво? Швейцария ли?", "През марта на Чепино" и фейлетони: "Бай Ганьо", "Миш-маш", "Разни хора – разни идеали" и др. 

Щастливеца е убит по пътя край с. Радилово, Пазарджишко на 11 май 1897 година.  

Във видеофайла може да видите кратък откъс от филма "Бай Ганьо тръгва из Европа" от 1991 година, на режисьора Иван Ничев, по сценарий на Марко Стойчев. В ролята на Бай Ганьо - н.а. Георги Калоянчев.