Навръх един от най-големите християнски празници "Успение Богородично", "Фокус" ви повежда с фоторепортаж по 47-те стъпала до гроба на Света Богородица. Кадрите са в галерията ни.

На "Хълма на Маслините" в Йерусалим, където е гробницата на Дева Мария, винаги е пълно с поклонници. И това, независимо че температурите навън обикновено са парещо високи, а от Божи гроб до нея трябва да изминеш над километър под жаркото слънце. Храмът "Успение Богородично" е почитан от хиляди момичета, жени, майки и то ежедневно. В ранния следобед на посещението ни на святото място, глава пред гроба на Божията майка сведе цял женски църковен хор от Румъния.

Гробът на Дева Мария е от громно значение за развитието на православната църква. Той е разположен съвсем малко на север от Гетсиманските градини в израелската столица в долината Кидрон. Светилището има неуписуема положителна енергия, а тя се усеща, веднага щом се спуснете по стълбищепо. То е и едно от най-почитаните и най-посещаваните религиозни места в света. Посетители от цялото земно кълбо идват на място с вяра и надежда за щастлив семеен живот, да предпазят децата си от увреждане и болест, да насочат съзнанието си по правия път, да бъдат благочестиви.

В гробницата на Дева Мария се влиза от два входа: от запад и от този от север. Църквата е в подземна скална пещера във формата на кръст. От входната врата трябва да се спуснете надолу точно по 47 стъпала, след което от дясната страна отваря  изглед към параклиса на Мария. Храмът е слабо осветен, а таваните са черни заради вековно горене на свещи. Църквата започва като гробни пещери, изсечени в скала през 1 век, а влагата се усеща осезаемо.

Построена е през XII век на мястото, където през 326 г. майката на император Константин Велики – Света Елена издига първата църква на мястото на Христовите страдания. Според легендата, тук са и гробовете на родителите на Дева Мария – свети Йоаким и света Анна, както и на светията Йосиф. В най-ниската част на църквата е гробницата, където апостолите погребват Дева Мария. Гробницата е подигната по решение на Шестия вселенски събор (680/81).