Съвременните наративи се развиват в определен контекст, като понякога изпадаме във времеви исторически прозорци, където контекстът прекалено много доминира върху историята. В момента сме в един специфичен неолиберален контекст, което също доминира историите, и те са ограничени от това да отговарят на прекалено много кутийки, което понякога затваря фантазията както на разказвача, така и на реципиента. И това всъщност ги опростява по някакъв начин. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов рекламистът Мартин Димитров.

Кризата на идеи е предпоставена от завишените нива на автоцензура, което се случва поради различни причини – социални мрежи, ограниченията им и тяхната автоматизирана цензура, поради това, че в момента обществото ни силно еволюира и търси ролята на човека. "Тези маркери сякаш ни помагат да се ориентираме по-добре за бъдещето, което съвсем не означава, че те са полезни за историите и за разказа. Аз правя паралел между античността, където е имало изключително богата реторика, изключителни спорове, дискусии, творчество. И после идва едно доста тъмно Средновековие, където тази нужда изчезва.", допълни той.

Влиянията, цензурата, наративите, нравоучението, политизирането с постеровите послания по някакъв начин напомня на развития социализъм, обясни още Мартин Димитров, като добави, че това е свързано с естествения стремеж на хората да търсят сигурност и равноправие, а не свобода. "Стремежа към свобода е много силен, но дори при нейното постигане, сигурността някак си започва да я избутва все повече и повече в ъгъла."

Ключът за това, което е валидно в съвременния метод на разказване на всички истории, е  2013 година, уточни още рекламистът. Според него във времето от 1989 до 2013 г. е имало изключителен бум на разказа и в неговия филмов вариант, и от гледна точка на книги, след което увлекателността на разказа изчезва. "Моето обяснение за това е, че от 1989 до 2013 година е съзряването на първото поколение, родено в еднополюсен свят, и след 2013 всъщност е неговата рефлексия – вече е достатъчно зряло, за да определя динамиката на разказа, посоката на света, включително и политическата такава. И когато се живее в еднополюсен свят, няма състезание. Когато няма състезание, няма критика. Когато няма критика, няма надграждане."

По думите му в момента сме в период, когато надделява формата, а не толкова съдържанието: "Аз го гледам в рекламата и кратките формати, които надделяват страшно много: крещенето е страшно важно, не толкова съдържанието, шумът е страшно важен, визуалната експлозия е страшно важна. Това е момент, в който формата тържествува по някакъв начин, не толкова смисъла."

Според Мартин Димитров номинациите на филмите на последните "Оскари“ дават известен оптимизъм, че може да има някакво завръщане към добрите истории. "На мен много ми хареса "Минали животи" (Past Lives), защото това е много интимен и много камерен в разказа си филм, и спазва едно хубаво нещо, което напоследък отсъства – някак си да не е претоварен с думи, а да оставя фантазията ти да си представиш какво си казват хората. Това е нещо, което много ми хареса. Много ми допада и "Наполеон" като разказ. Мисля, че "Наполеон" не се получи не защото историята е лоша, тя е позната, ние знаем каква е историята, но мисля, че във време, което се стреми към деавторизация, филм за ярко лидерство е обречен." 

Това, което виждаме на "Оскарите", ако го гледаме като разказ, като наратив, като посока е, че има, и на мен това много ми хареса, удивително разнообразие в историите. Те са крайно различни една от друга. И ти не може да сравниш "Зона на интерес" (The Zone of Interest) с "Анатомия на едно падане" (Anatomie d'une chute) независимо, че една и съща актриса играе. Това са различни типове разкази, които някак си са стремеж за връщане на човещината", допълни още Мартин Димитров.