Мащабите, на които сме свикнали тук, нямат нищо общо с онази мащабност, в които Китай съществува от гледна точка на хора, архитектура площади, което пък е свързано и с културата им – усещането е космическо. Това каза в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова вокалният педагог Мария Хубенова-Ондра.

Мария Хубенова-Ондра разказа, че за първи път отива в Китай през 2008 година като част от участието на хора "Космически гласове“ на музикален фестивал в Пекин и сподели за изпълнението си в една от най-големите атракции на китайската столица – Националният театър за сценичните изкуства. "Този изключително интересен театър представлява една метална топка, като половината от нея е в едно изкуствено езеро. Усещането е сюрреалистично. Визията във вътрешността е все едно си на луксозен кораб. Сцените бяха невероятни и ние участвахме на три сцени, които са подвижни. Въртящи се сцени, изключителна механика. Някои от сцените са разположени под нивото на водата, други – над, и усещането е, че навлизаш в нещо дълбоко като пещера.“

Забраненият град е едно изключително феноменално място като архитектура, различните площади, различните нива, невероятните градини. "Имах усещането, че не стъпвам за първи път там чисто като личностно усещане. Имах постоянно дежавюта там,“ сподели още вокалният педагог, като обясни, че вътре човек усеща колко е малък, "усещаш колко си като мравчица в целия този голям лабиринт от сгради, наредени една зад друга и  свързани помежду си. Там имаше места, които са много лични пространства на императорското семейство, до които ние нямахме достъп.“  

Според Мария Хубенова-Ондра културата на Китай е нещо много различно и много сюрреалистично за европейците. "Усещането е, че там нещата са много спокойни и за свързаност с природата.“ Много впечатляващо за нея е стриктното спазване на мерките за справяне със замърсения въздух в столицата и как всички ги спазват, като разказа как е била свидетел на първите мерки преди 15 години, които включват ограничение на автомобилите, които могат да влизат в града, изграждане на повече зелени площи върху сградите, "изобщо на всяко едно пространство, което може да бъде озеленено, буквално направиха градини. И сега въздухът там е коренно различен,“ разказа тя.

Старият град на Пекин впечатлява със своята традиционна архитектура, която представлява квартали, които се състоят от тесни улици и са характерни със своите малки квадратни къщички, наречени хотонги, което е в голям контраст с цялата мащабност на съвременната столица. "Всичко е малко, всичко е миниатюрно, за да не заема място. И всъщност всичко се случва в това малко пространство, това е мястото на обикновените хора, които живеят и там,“ обясни още тя, като добави, че тези хотонги са неразделна част от пекинската култура и са под закрилата на ЮНЕСКО.

Ася Александрова