С навлизането на Интернет и другите дигитални платформи рецептите от Българската национална кухня на хартия изчезват. Реших, че някой трябва да положи усилия и да събере всичко написано през годините, в него се крие история, която бързо бива забравена и трябва да я възстановим, съхраним и да имаме бъдеще с нея. Това каза за предаването “Животът на фокус" по Радио “Фокус" Марин Лесев, с водещ Ася Александрова.

Той търси кулинарни рецепти навсякъде, където могат да бъдат намерени готварски книги, по битаци, антиквариати, приятели, Интернет, всичко съдържащо български кулинарни рецепти. “Многообразието в рецептите е огромно, в тях присъстват най-скъпите съвременни продукти в книги от преди 100-.ина години - видове дивеч, видове риба, при зеленчуците многообразието е огромно, месата - агнешко, телешко, говеждо и всичко се е ползвало произведено в региона. Но са се ползвали и всякакъв вид подправки, меса, които не са били само от региона", сподели Марин Лесев.

Ние сме били кръстопът на подправките и в най-старите рецепти и книги присъстват подправки като шафран, трюфели, неща, който в съвремието се използват и тогава също се е използвали. За 30 години е събрал 10 000 български печатни издания с рецепти. През 20 и 30 г. на миналия век е било модерно да се публикуват кулинарни рубрики, а между страниците на изданията са слагали картончета с по 4 рецепти и от редакцията хората са си поръчвали специална кулинарна кутия, в която да ги събират. Най-старата такава кутия е от 1930 г. и е съдържала 620 рецепти събирани близо 20 години. В България са известни 2 такива кутии, едната от които е в Русенския музей, а другата при него. Няма любима рецепта, тъй като всяка една от тях впечатлява. "Кулинарните тефтери са част от колекцията ми, които смятам за най-ценното нещо, това са неща, които хората са записвали само и единствено след като са опитали и харесали това нещо. Около 100-ина тетрадки и тефтери съм събрал. Най-старите тетрадки са от 1900 г., интересни, красиво изписани с мастило и с перо. Шрифтовете са по-впечатляващи от рецептите, 70% от тях съдържат стария правопис до 1946 г. с ят и юс. Словоредът им е много интересен, изразявали са се колоритно. Някои от думите са странни,  преводът им е изчезнал, използвали са се и турцизми и думи от други езици. В някои тефтери са написани и имената на човекът, който ги е записал, като Мушанови, известна софийска фамилия, където са си записвали какво са яли, когато са били на гости в Балабанови, в испанската мисия, във френското посолство", подчерта Марин Лесев.

Блокиран е в някои фейсбук профили, тъй като задава неудобни въпроси, опонира на публикации в социалните мрежи и се възмущава от неистините, които чете, тъй като някой написва нещо, което няма нищо общо с кулинарната ни история. Възстановява традиционни рецепти като сиренето в стомна, розовият таратор. “Историята на тараторите е доста интересна, те са произлезли преди около 110 години от топеници за тиквички и други подобни. Тараторът, който ние познаваме датира от 30-40 години на миналия век. Сирене в стомна има на няколко места в света -  Армения, Грузия, Турция, Гърция, но те никога не могат да бъдат идентични. Сирената са едно от нещата, които са строго регионални, защото микроорганизмите, които живеят в тях са специфични само за тези региони. Както и зеленото сирене от Черни Вит. Цветан Димитров е единственият човек в света , който го прави, заради специфичния климат, който има в с. Черни Вит", каза още Марин Лесев.

През 20-те години на миналия век променят няколко закона за частната собственост, рекламата и има бум на периодичния печат, читатели пишат до вестника, пращат рецепти и те ги публикуват в книги. През 30-те години се появяват книги, в които има раздел “Стара българска кухня". В Славейковата кулинарна книга 80-90% от рецептите са чужда кухня. В заглавието на тази книга си пише “Според както ги правят в Цариград", това е първата българска книга, която съдържа рецепти на български език и всички я смятат за нещо изключително. Появяват се книги с реклама на предна и задна корица и то на марки, които съществуват и днес. Вътре в книгите на самите страници започват да публикуват реклами, на последните страници има само реклами. Имало е практика да наемат готвач, той издава книга и рекламира определен продукт. “Локализирал съм няколко периода, в които българинът се е обърнал и потърсил старата кухня, това са 20-30 години, след това 50-60 г. има период в който се опитват стари български ястия, края на 70-те години. През комунизма има цели комисии от 20-30 човека, които са събирали и описвали регионална българска кухня. И сега в момента пак сме в такъв период и всеки търси стари автентични рецепти, които да пресъздаде. На времето кулинари са обучавали готвачи в курсове по 3 месеца с по 50 човека. Било е престижно да имаш познания в кулинарията за домашно и професионално ползване", разказа Марин Лесев.

Колекционерът посещава изложби, организира витрини с кулинарни книги, ходи по фестивали. Целта му е да създаде един туристически интерактивен кулинарен център в който да бъде видяна цялата българска кулинарна история под формата на колекция. Търси помещение, в което да бъдат изложени 20-30 витрини, поне да бъде показана историята в различните периоди, защото тя в годините е доста различна. Притежава книги, в които се описва, че гълъбите и врабчетата са присъствали на нашата трапеза, както и супата от костенурка е била много популярно ястие в началото на миналия век. Имало е кръчми, които са били известни само с това ястие. Дивеч, който в момента не би могъл да бъде консумиран присъства в старите книги, защото е изчезнал като вид и през годините е забранен за консумация. “50-60 години е период в България, когато сме се опитвали да използваме делфините за храна на населението. Има книга издадена с рецепти за делфини и черноморска акула. Интересни и странни неща имаме през кулинарната си история, с които може би не се гордеем, но те все пак са история", заключи Марин Лесев.