Китайското общество има ново самочувствие и високо доверие към властта. Това каза футурологът доц. д-р Мариана Тодорова в предаването "Сценарий от бъдещето" на Радио "Фокус" с водещ Ива Дойчинова.

Доц. Тодорова бе в Китай на форум, посветен на изкуствения интелект. Тя разказа впечатленията си от азиатската страна, която за първи път посещава преди 11 години.

На първо място тя посочи усилията на китайската държава в екологичните политики и озеленяването. "През 2013 г. имаше изключителна тревога за това, че 70% от реките и 30% от почвите са замърсени. Това е цената, която Китай е платил за индустриализацията. Тогава въздухът над Пекин и Шанхай беше много тежък. Усещаше се като смог. През последното десетилетие това е било приоритет №1. Сега въздухът е наистина чист, небето е прозрачно, навсякъде имаше птици, което е показателно. Има голям напредък, който вероятно се дължи първо на това, че много от производствата вече са чисти. Над 50% от колите в Китай вече са електрически“, посочи Мариана Тодорова.

През 2025 г. Китай планира изцяло да спре пластмасата и употребата на пластмасови опаковки. "Не зная как ще се случи, но вярвам, че ще се случи“, коментира тя.

 

По думите й китайското общество има ново самочувствие и доверие към властта. "На практика те вече имат по-висока покупателната способност. Не мисля, градското население вече живее в някакви ограничения. За последните 10 години доходите им са се качили около четири пъти, имат всички стоки и услуги, които има Западният свят“, поясни доц. Тодорова.

Държавата води политики по изравняване на икономическото ниво на отделните провинциите. Недобре развитата инфраструктура е проблем и затова те работят много  целенасочено в тази посока.

 

Ролята на Мао Дзедун, Дън Сяопин и Си Дзинпин се издига в култ от китайското общество. Смекчена е оценката за периода на културната революция. "Към Си Дзинпин те имат изключително голямо уважение заради това, че той е първият, който поставя акцент върху това Китай да е силен. Те вече не разчитат на растеж, а търсят устойчивост и запазване на постигнатото“, посочи доц. Тодорова.

 

Китай залага много на образованието и развитие на умения в технологичен аспект. Голяма част от децата са поощрявани да заминат за САЩ, за да вземат всичко възможно като ноу-хау. "Учениците учат английски език от първи клас, но все още им е доста трудно да разбират и говорят. Дори университетските преподаватели, които говорят много добър английски, невинаги разбират обратната комуникация “, отбеляза тя.

 

През WeChat и Weixin всеки гражданин на Китай е следен. "Това е система, през която минават разговорите, през която може да се пише в чат. Приложението има дял, в който може да се сканира и преведе всичко, има пътеводител за културни мероприятия, за прогноза за времето, но най-важното е, че то е обвързано със системата, с която се плаща. Тази система е задължителна, защото плащането става дигитално. Кеш се приема в много малки суми. Когато се регистрираш в WeChat и Weixin, трябва да сканираш паспорта си, след това се снимаш, което е свързано с изкуствен интелект и лицево разпознаване. За да ти се верифицира профила, трябва в реално време да си отвориш устата, за да се сканират и зъбите. След това кредитната карта се свързва с приложението“, обясни Мариана Тодорова.

Тя отбеляза, че китайците не се притесняват от тази система. "Те казват, че откакто то работи, корупцията на ниско и средно равнище е почти изкоренена, защото във всеки един момент се знае на кого, колко и за какво се плаща. Тези транзакции са проследими. Когато те са видими на държавно равнище, няма как да има нерегламентирани плащания. Китайците наистина са убедени, че всичко е за тяхно добро, че е изключително сигурно, че това е инструмент за предотвратяване на възможни престъпления, злоупотреби и корупция“, подчерта футурологът.

Дори китайските граждани, учили в Западния свят, са изключително толерантни към тези политики, дават много рационални обяснения и имат силна подкрепа за властта, подчерта тя.

Мариана Тодорова допълни, че за чужденците е позволен достъп до Viber, но не и публикациите в социалната мрежа. За западния човек идеята, че се проследява навсякъде включително, че системата записва всичко (което се ползва при инциденти и катастрофи, тогава телефонът е като черна кутия на самолет) е трудно приемлива, но за местните това е нормално. 

 

Изследователската дейност в Китай е много силно развита и следва принципите на технологичните разработки на САЩ. "Има  дълбока и добра инфилтрация на студенти навсякъде в технологичните центрове в Америка. "Те доминират в научната продукция и публикации в списанията с импакт фактор в света и това започва да дава резултати. Това следване на Америка в различен тип разработки има изпреварващо действие като имплементация. В Китай много по-масово се използва изкуствен интелект – в сателитите, за проследяване на автомобили, за търсене на сгради, за астрономически изследвания и откриване на нови обекти, за биометрични данни. Изключително голям напредък имат в телемедицината, умните домове и експоненциалната медицина“, изброи доц. Тодорова.

 

Тя разказа и за технологичния хъб Хъфей в провинция Анхуей, където са разположени технологични компании, ориентирани към изобретяването на квантови компютри, развитие на изкуствен интелект, холограми и смесена реалност.

В Хъфей Мариана Тодорова посещава компания за електрически автомобили – Nio. "Те твърдят, че са изобретили най-бързата електрическа кола, която развива 363 км/час. Тя е много популярна. Среден клас нови СУ автомобили струват 65 000 лева. Една кола без купето и детайлите се сглобява за една минута. Изключително чисто производство, с йонизиране на въздуха. То се реализира предимно от роботи“, разказа Мариана Тодорова.

Посещава и компания за производство на хардуер за квантови компютри. "Показаха ни някои от елементите, но бяха изключително обрани откъм теоретично обяснение. Изводът, който можем да направим, е че се борят на този терен, но нищо повече“, коментира тя.

Компанията iFlytek, която също е базирана в Хъфей, ецразработиксб мултимодален изкуствен интелект от поколението на ChatGPT 4 за вътрешния пазар. "Демонстрираха ни запитване на китайски и отговор, а за да ни убедят, че нещата са точни и коректни, показаха и друго голямо приложение на тази компания – езикови преводи на над 80 езика“, разказа тя.

Посещава и компания, произвеждаща умни часовници и преносими устройства за телемедицина. "Докладите на часова, дневна или седмична база се пращат и на самата компания-създател, която анализира данните, и на лекар. Подходът за диагностициране е смесен. Потребителите са изключително доволни, че подходът е централизиран и те знаят, че ако има нещо нередно, ще им бъде съобщено“, разказа Мариана Тодорова.

 

Тя сподели и впечатленията си от посещението на Музея за наука и технологии. "Той е ориентиран към деца, но и към възрастни – от създаването и произхода на Вселената, много обективно, много картинно, с виртуална и смесена реалност. Всичко е визуализирано. Там разбрах как работи квантовият компютър и какво значи суперпозиции, просто е онагледено, като макет, като модел или като виртуална реалност. Обяснен нагледно е и Парадоксът на котката на Шрьодингер. Разяснено е и какво е екологично замърсяване, какво е парников ефект, умен град, дигитален близнак, какво е изкуствен интелект, как работи квантовият компютър. Самите деца, отраствайки с всичко това от научното поле и хуманитарните науки, според мен получават доста широк хоризонт за изборите, които могат да направят. Там видях какъв е огромният дефицит и проблем на нашата образователна система“, коментира Мариана Тодорова.

 

Естетиката в Китай е целенасочена държавна политика. Културното наследство за китайците не е важен акцент. То е част от миналото, но не е нещо, с което се гордеят, отбеляза доц. Тодорова. "Когато отидох в градините на Ю Юан в Шанхай, навсякъде виждах много красиви млади момичета, облечени в традиционни облекла от различни области, с прически, с игли в косите, красиво гримирани. Почти навсякъде, където се продава коприна, има секция за грим и такива дрехи под наем, с които да се снимат. Китайските ни колеги обясниха, че това е политика на Си Дзинпин, който смята, че за да върви напред обществото, трябва да вижда красиви неща. В новопостроения будистки храм в Нанджин в Лилавата планина около статуята на Буда, направена от нефрит, се стелеше изкуствена мъгла, която предава мистицизма. Това са ефекти, които привличат младите. Дори във влака-стрела от Нанджин до Шанхай, който стига за един час и се движи с 343 км/час, имаше екрани, на които се прожектираха  красиви изображения от тяхната история или тяхното настояще“, разказа още Мариана Тодорова.