Киргизстан прилича на Швейцария по планини, по ледници, но има много да се надигат на пръсти, докато стигнат до швейцарското обслужване и до швейцарската идея за всяко нещо, като му сложат джувка да го направят продаваемо. В Киргизстан планините са фантастични и швейцарците нямат толкова високи и толкова чисти планини. Това каза за предаването "Куфарът на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова журналистът-пътешественик Магдалена Гигова.

Решава да си празнува рождения си ден в Киргистан, след като взима интервю в Азербайзжан от бивш министър-председател на Киргистан. Той с огромен възторг й говори за своята страна, природата и хората, и най-вече й хвърля предизвикателство за високо развитите технологии, които се използват там. Пристигайки на летището й предлагат от будка за сладолед сим карта,  в която младежи продават сим карти на различните оператори - 16 гигабайта интернет срещу 2 евро и на 7000 м има интернет. “Киркизите се раждат на кон, няма киргиз, който да не язди. На улицата, върху едни бидончета послани с мушама  баба продава чалап, което е малко по-разреден айран с много подправки и сол, кумис, който е от прокиснало кобилешко мляко и  максим, което е нещо като боза, но от жито. Купувайки си от бабата чалап, тя ми казва, “Ето сканирайте тук този  QR код и така ще ми платите". Тя пари в брой не приема. Друго, което ме удиви е приложение за такси, което реших да пробвам. В това  приложение може да се пазариш.  Аз предлагам 200 сома, което е местната валута, те сканират локацията до еди-къде искам да отида, и то върти-върти и един от шофьорите пише, “Ще ви струва 270 сома, искате ли?" След като се съгласявам, веднага ми се изписва 270 сома,  ще дойде еди каква си кола, шофьорът се казва еди как си, номерът на колата е този и можете да си чатите с него, докато той дойде, примерно след 5 минути. И аз бях хем въодушевена, хем потресена, защото ние си мислим, че сме на някакво високо дигитално ниво", отбеляза Магдалена Гигова.

“Природата на Киргизстан е удивителна, когато стъпих на летището, белият ми дроб ме впечатли, защото въздухът е кристално чист. Бишкек е столицата на Киргистан,  населението е около 6 милиона на територия почти два пъти колкото българската. Както в България огромна част от населението е съсредоточена в столицата. Отвсякъде в Бишкек се виждат планини, на 17 км от Бишкек е националният парк “Ала-Арча", той е огромен резерват, но само в 5% от него е разрешено за туристи. Там може да се срещне снежният леопард Барс, който броди из “Ала-Арча", и невероятно сладки червени, дебелички, пукхави катерички, които смятат, че всеки турист е шведска маса, която се разхожда в тяхна услуга. Щом си сложиш ръката долу, и катеричката се втурва, взима ти нещо от ръката и пита за още. В парка се намира и Скалата на разбитото сърце, която има форма на сърце и е разцепена на две. Гидът ме заведе до един водопад, който е на 4000 м, много буен и голям в сравнение с Боянският водопад. През цялото време пиехме вода от реките, защото те идват от гледчер и водата е тюркоазена на цвят, много чиста и отразява също толкова чистото небе. Посетихме и езерото Исък Кул, което означава горещо езеро. То не е горещо, но е леко солено, животните пият от него, но то не замръзва през зимата, точно поради това, че е пълно с минерали. Това е второто по големина в света безоточно езеро след Титикака и киргизите го наричат море, то е с площ 600 кв. км. Има прекрасни пясъчни брегове, страхотни плажове. Лежиш си на плажа и насреща ти снежната планина Тиян Шан, на която дори през август и септември има ледници, снегове и снежни върхове. Изследователят Пьотър Тяншански нарича това езеро “Изумруд в прегръдките на планините". Има лодки под формата на спортни коли в ярко зелен цвят, или под формата на вана на която е брандирано скъпо шампанско. Това езеро се посещава предимно от киргизите, които са много сърдечни хора, сърцати, любезни, искат да ти помогнат", разказа Магдалена Гигова.

“Онова, което видях в Киргизстан надхвърли очакванията ми, защото не можех да си представя как навсякъде има интернет и колко високо дигитализирана държава е. Оказа се,че наистина е така. В супермаркетите има специални машини, аз на такава машина си платих следващият лек тур на който отидох, пак високо в планините. Лекият тур беше 32 000 стъпки, през пресечен стръмен терен. Беше красиво, очарователно, видяхме огромни стада от коне, табуни, които изглеждат невероятно красиво, защото живеят на свобода, както и овце, които минаха покрай нас, много красиви животни. Киркизите ядат основно месо и тесто. Имат едно ястие катама, което е като катмата, в което има подправки, нарязан зелен лук и т.н., пече се на нещо като сач и се яде като го топиш в пресен каймак. Калорично, но ужасно вкусно. Всякакви форми на кебап, защото са повлияни от цялата тюркска кухня. Хотелът в който бях настанена се намира в нещо като нашата Бояна, място с много зеленина, скъпи вили, които не се виждат. И там сегашният президент на Киргистан е построил новият президентски дворец, като за да са му под ръка всички министерства са в един двор около него. Много практично, още не е населен, но в замяна на това е целият в киргизките мотиви, които поразително напомнят чипровските килими или българската канатица, както и везмото по техните шапки, които се наричат калпак - бели от плъст и филц", обясни Магдалена Гигова.

“В Башкек  се намира и Ошкият пазар, който е на 4000 години, а майсторите, които са го строили преди 50-60 г. са били от град Ош. Там можеш да намериш абсолютно всичко, но местните го ругаят, защото е едно ужасно мръсно, шарено, разхвърляно, странно място. Имат едно нещо, което се казва курут, което е в изобилие навсякъде, това са топчета от изсушено мляко, имат вкус на сирене, и с вкусове на шоколад, банан, бонбони и за 10 сома можеш да опиташ от всички. Ядат се сухи, могат да се накисват в мляко, във вода, използват се и като подправка за някакво ястие. Предлагат много ядки, коняк “Бишкек". Пазарът е разделен на сектори - зеленчуци, ядки, локуми, всякакви видове банички. Киселото им мляко и сиренето са невероятни и едни огромни пити, които приличат на тревненски таван, така украсени, намазани с яйце и опечени. Те са ритуални за сватби, кръщанета, за сюнет и така миришат, че ти си мечтаеш да си купиш. Другият пазар, който посетих е по-скъп. Там всяка събота и неделя се провежда съветски битак, продават артефакти от времето на комунизма. Там си имат ГУМ, което е ЦУМ, в който марките за нищо ги нямат и са доста евтини. От скъпите китайски ментета, бяха на много прилични цени, защото Китай е отсреща, те граничат с Китай. И там митата са изключително ниски, даже доста от стоките са без мита, защото в Киргистан няма голямо производство и да може населението да си пазарува", подчерта Магдалена Гигова.

“Стандартът в Киргизстан е доста нисък, защото заплатите им  са между 200-300-500 долара, цените обаче са високи. Особено в тези нови красиви блокове, които строяха в тяхната Бояна  в Бишкек, където беше и моят хотел. Апартаментите са по 1000-1500 долара кв.м.  Имат страшно много електрически коли, които са внос от Китай и са доста по-евтини. Повечето таксита също са електрически. Те мислят за екологията, защото съзнават, че страната им е планинска и чистият въздух трябва да се пази. Същевременно корените на комунизма не са си отишли, площадът им е класически, паметниците им са свързани с Втората световна война. Но когато човек отиде в музея и види юртите, в които са живели. Те казват, че са благодарни на Съветския съюз и комунизма, защото преди това са били номади, неграмотни, живеели в юрти при стадата и станалото задължително образование ги кара да се образоват. Цялата им интелигенция е завършила висшето си образование в Съветския съюз. В момента  в Киргистан идват да учат много хора от Пакистан, от Индия, образованието е добро, а същевременно не е толкова скъпо колкото в западен университет.  В музея видях, че има лека българска следа, за една предводителка на алайските киргизи, която е била племенен вожд и решава да ги присъедини към Руската империя. Присъединявайки ги към Руската империя, те запазват автономността си, спасяват се. И генерал  Гурко, нашият човек, който по онова време е бил командващ военният корпус там. Той вижда колко разумна жена е и й дава невероятни права. Тя си е била един самодържец, нещо като държава в Руската империя. В момента на нейно име има международна премия, която се дава на известни жени. Центърът на Бишкек е от мрамор, но има един стар квартал с алея от 130-годишни дъбове, посадени от руски ботаник, по която да се разхождаш е страхотно, има сгради от XIX век. Хората са много сърдечни, искат да ти помогнат, да ти услужат. Аз гледах точно като индианец пишеща машина онова устройство с което трябваше да си платя тура. Там всичко минава през една тяхна банка, която даже и бабите с QR кода на улицата, или сладоледа или вестника, който си купуваш с QR код. Дигитализирани са и имат приложение на тази банка с което можеш да се разплащаш абсолютно навсякъде. Но няма нещо, което не можеш да си платиш през тази машина, включително и билети за театър. Туристите, които ги посещават са малко инцидентни. Младите хора  учат много езици, и имат стипендии абсолютно за всичко. Балтийските републики дават стипендии за киргизи, което много ме изненада и в цяла Западна Европа със стипендии и на някакъв университетски обмен. Младите киргизи не виждат за жалост перспектива в собствената си държава, понеже живеят трудно, бедно, по много семейства в един апартамент. И като отидат в чужбина най-вероятно биха изпращали пари на роднините си, защото пък пенсионерите са с по 100 долара пенсия", заключи разказа си Магдалена Гигова.