Фентъзито претърпя абсолютен ренесанс благодарение на киното. По този начин фентъзито достигна до много повече хора, отколкото ще достигне, ако само беше останало на книжните страници - както от гледна точка на пълнометражното кино, така и от гледна точка на сериалите. Това каза в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов юристът и писател Любомир Кючуков.

По думите му вдъхновението за някаква идея за проза или за поезия е и дарба, и проклятие, но не е проблем съчетаването на "сериозната“ професия и писателстването, тъй като малко писатели могат да изкарват пари от писането, така че да могат да живеят само с това. "От друга страна това те учи на комбинативност, учи те на дисциплина и те учи на една творческа смелост да седнеш да пишеш не само когато имаш муза, но и когато не си много вдъхновен,“ сподели той.

Авторът на трилогията "Съдбата на Светлородните“ обясни, че когато започва да пише, си разчертава нещо като линия на времето, което му позволява да движи няколко сюжетни нишки едновременно и за да може за читателя да е интересна смяната на сюжетните посоки. Фентъзито е жанр, който изисква именно такова архитектурно мислене. "Така нареченото high fantasy преди имаше една малко по-различна структура, особено при Джон Толкин или при Кристофър Паолини, при които има по-голяма протяжност във времепространството. Докато в модерния роман, тъй като нашето внимание все повече се скъсява заради информацията, която ни залива отвсякъде, на модерния човек му е интересно нещата да се случват бързо и да се менят. И точно за това, за да можеш да обхванеш тези времеви линии в рамките на топоса, на мястото, където се случва действието, и да е интересно, трябва да си го видял преди това,“ обясни той.

Писателят определя поетите символисти с най-сериозно влияние в своя поетичен път. "От тези поети много ми харесва мелодиката на стиха, посланията, метафорите. И част от тези влияния се виждат също и в "Съдбата на Светлородните“, защото там също съм се опитал малко по толкиновски да включа и поеми в рамките на самата книга. Словото в поезия е много важно в трилогията и смятам, че е необходима нотка в този иначе прозаичен текст.“

Ако "Властелинът на пръстените“ е началото на триумфа на фентъзито в киното, то "Игра на тронове“ и предисторията му "Домът на дракона“ са феномен в кино фентъзито от гледна точка на сериали, каза Любомир Кючуков и добави, че други запомнящи се филми с фентъзи тематика, които са оказали влияние за формирането му като писател, са филмите за Хари Потър, "Хрониките на Нарния“, както и "Ерагон“, а от съвременните екранизации той посочи "Вещерът“ (The Witcher). Писателят добави, че е повече фен на книгите, отколкото на екранизациите, тъй като всеобхватната дълбочина на една книга е трудно да се представи в рамките на визуалното изкуство. "Но като творец пък от друга страна разбирам режисьорите, разбирам сценаристите, че искат да добавят нещо от себе си, искат да обогатят света.“

Според него светът на "Силмарилион“ на Толкин е можело да се представи по малко по-добър начин, отколкото виждаме в компрометираната съвременна продукция The Lord of the Rings: The Rings of Power, където според него политкоректните изяви надделяват над автентичността на повествованието. "И от желание да приобщим и да представим всички, ние отблъснахме основната част от фенската маса на тези книги, на творчеството на Толкин. И не само на Толкин. Знаем, че и във "Вещерът“ има подобни, съответно леки отклонения от това, което авторът е създал, както и в "Колелото на времето“. Тук съм по-скоро пуритан, тук ще застана по-скоро на каноничната страна и ще кажа, че автентичността е нещо, което не трябва да губим за сметка на модерността,“ категорично заяви той и добави, че Кристофър Нолан е режисьорът, който би внесъл ненатрапчиво точно тази модерност, която всички търсят.