Любим актьор от "Домашен арест" има юбилей днес
© Instagram
След като не го приемат във ВИТИЗ, отива в Благоевград в театралната студия на проф. Енчо Халачев. Там се занимава с етюди, сценична реч, пластика и теория на театъра. Същата година кандидатства отново във ВИТИЗ, но този път във Варна (това е единственият случай, когато изпитът за театралната академия е бил изнесен и в още един град). Приет е. И въпреки че Тодор Колев му казва да се запише в класа на проф. Крикор Азарян, Филип Аврамов остава верен на своя преподавател проф. Енчо Халачев.
Работи в НДТ "Сълза и смях“ (1997), на свободна практика (1997 – 2000, 2001 – 2005), в Народния театър "Иван Вазов“ (2000 – 2001) и в Малък градски театър "Зад канала“ (от 2005). Гастролира в Театрална работилница "Сфумато“, РДТ "Смолян“, Държавен сатиричен театър, Театър "Българска армия“ и др. Известно време е водещ на телевизионното предаване Царете на комедията. Участвал е в предаването на Нова телевизия "Маскираният певец“ в ролите на Бикът и Тиборгът (специален гост-маска). Филип Аврамов е любимец на зрителите, познат от малкия екран с ролята си на Костадин в сериала "Домашен арест“, а също и с участията му в едни от най-популярните български филмови заглавия – "Кецове“, "Тилт“, "Шивачки“, "Писмо до Америка“, "Като за последно“, "Голата истина за група Жигули“, "Чичо Коледа“ и други.
Познат е и от театралните мюзикъли “Оркестър без име", “Опасен чар" и “По-полека", от сериалите "Патриархат“, "Домашен арест“ и “Скъпи наследници". Играе в постановките “Бог Рок" и новата адаптация на “Козият рог". Успешният му авторски комедиен моноспектакъл се нарича "Защото съм известен“.
Сред наградите му са призът за най-добър актьор от фестивала на българския филм "Златна роза 2011“ във Варна (в "Номер 1“ на Атанас Христосков и режисьорския дебют на колегата му Валери Йорданов "Кецове“ и "Аскеер 2010“ за поддържащата мъжка роля на Игор Томски в "Дама пика“ по А.С. Пушкин, постановка на Бина Харалампиева и "Икар“ за водеща мъжка роля, заедно с Валери Йорданов в спектакъла "Ничия земя“.