"Сърце" на Виктория Бешлийска е вълнуваща българска и много емоционална история, посветена на миналото. За нея разказа програмният директор на Радио "Фокус" Ива Дойчинова в рубриката "Дифтонг" в предаването "Един неделен ден по шосето" на Радио "Фокус".

Творбите на Виктория Бешлийска са посветени на миналото. "Тя се вълнува много от българската история, и то от ранената българска история, тази, която не е лесна. Боли я от губенето – губенето на занаятите, на думите, на спомените. Преживява го много лично", каза Ива Дойчинова.

Историята в книгата се развива през 1243 г. на средновековната българска крепост Червен и стъпва върху реално случили се факти, които авторът дълго време изучава с помощта на историци. Тя разказва за причините, поради които една майка оставя детето си на попа в замяна на една малка нива, няколко лакътя ленено и памучно платно и пет крини с жито. "След смъртта на мъжа й Добрана и нейният син Хвала оттук нататък трябва да оцеляват. Това са времена, в които оцеляването е било въпрос на нива, на реколта, на лични усилия. Тя започва да търси спасение, защото живее в един много мъжки свят. През цялото време й се отнема още и още. Тя хваща за ръка сина си Хвала и тръгва да търси спасение за него. Моли се в манастири и на свещеници някой да го вземе и това все не се случва. Тя е тайно влюбена в Тих, който е брат на болярина, убил съпруга й, но се посвещава в монашество. Той започва да обработва земята на Добрана и в крайна сметка той й помага. Трагедията на Добрана е, че бездетна болярка осиновява нейния син и така Хвала се сдобива с богат дом, с грижовна майка“, разказа Ива Дойчинова.

Виктория Бешлийска пише без прилагателни, само със съществителни и глаголи. "Нейната литература е много накъсана, нахъсана, с много къси изречения и много бързо те завихря в това, което се случва“, каза още Дойчинова.

Водещият на предаването "Един неделен ден по шосето“ Або представи новелата "Съпружеската любов“ на Алберто Моравия. Той е най-екранизираният италиански автор, отбеляза Або.

"Главната героиня има сериозен сексуален глад, но нейният съпруг Силвио решава, че иска да бъде велик писател. Той наема една вила, в която да се оттеглят от света със съпругата си, за да може той да се концентрира изцяло върху писането си. Едно от условията е между тях да няма никакви физически взаимоотношения“, разказа Або.

Авторът разказва за човешките взаимоотношения. "Той е много добър в рисуването с думи и когато четеш книгата, действително се пренасяш в италианската провинция и започваш да вдъхваш уханието на вилата и селото, започваш да се сближаваш с героите и да изпитваш техните емоции“, добави Або.

Водещият на предаването разказа и за трудностите, с които се е сблъскал като издател, когато преводачът Тинка Атанасова се обръща към издателство РИВА с превод на книгата на Моравия на български език. След множество имейли и телефонни обаждания до издателството в Италия, на които не получава отговор, след няколко месеца той заминава за Милано и Флоренция, където са офисите му. И там той не получава съдействие. "Накрая написах един имейл, в който копирах всички имейли, които бях събрал до този момент – може би около 20, и им казах: Направих всичко възможно, вече имам цяла папка с доказателства за това колко много съм ви търсил и аз препоръчвам ние да издадем книгата и ако някога си потърсите правата, ние с удоволствие ще ги платим. 10 минути по-късно получих имейл: "Ще ви дадем правата – подпишете“. Това е книгата, която с най-много кръв и пот съм докарал на нашия пазар и затова не мога да не я препоръчам най-чистосърдечно на всички, защото за да ме плени толкова, че да направя всички тези еквилибристики, значи поне според мен тя има ценност“, разказа Або.