В Киото и до днес е жива вековна традиция. Това е един от градовете, в които все още можем да срещнем професионална гейша. Какво представлява тази професия и какви са задълженията на гейко, както още са наричани гейшите?

Майко-сан е чиракуваща гейша. Основната ѝ отговорност е да усвои изкуството на танца. "Ние не посещаваме обикновени училища и гимназии, а специални училища, в които се изучава изкуството на майко и гейко. В Киото има едва 60 майко, а гейко са 250. Майко са на възраст от 15 до 20 години, а гейко – след 20-годишна възраст. Косите на майко са истински, а гейко носят перуки“, казва една майко. След няколко години тя също ще се превърне в професионална гейко-сан. Гейша означава артистична личност, която е обучена в различни изкуства. Гейко свирят на струнните инструменти шамисен, направени от дърво и животинска кожа, и цудзуми - дървен барабан. Тренират неуморно, за да се научат да свирят.

Задачата на гейко е да създаде усещане за спокойствие и уют, да забавлява гостите и да бъде гаранция за престиж. Гейко не могат да се омъжват. Работата и домашните задължения не могат да се съчетаят. Ако се бракосъчетаят, те спират да бъдат гейко. Причината е, че през деня, ако си гейко, вечер няма как да смогнеш с домакинските задължения.

Облеклото на майко и гейко се определя от сезона. Цветовете на кимоното са различни спрямо сезоните.

Друга от отговорните на майко-сан е свързана с подготовката на традиционната чаена церемония. Зеленият чай матча се съдържа в съд, наречен "нацуме". Първо съдът се забърсва по капака с червеникава кърпа. После се избърсва и лъжицата. Чаят се слага в специална чаша, наречена "чаван". После се сипва вода  в нея и се разбърква с бъркалка, наречена "часен". Накрая гостът отпива. Домакинът единствено приготвя чая, но само гостите имат право да го опитат, предава NOVA.