Куба е – омайната приказка на сибонеите, Островът на свободата – свобода на душата и тялото, свобода на личността. Куба е земя, полегнала върху 1200 км дълга и тясна ивица, а днес "Фокус" ще ви разкаже за нея. Всъщност е архипелаг от над 4000 острова. Осеяна е от фин бял пясък, кристално чисто изумрудено море, музика и танци, световно известни ром и пури и зашеметяваща кухня, която не оставя никого безразличен.

В Куба прекарах от 1974 до 1978 г. Бях на 7 г., първи клас в Руското дипломатическо училище към посолство на Съветския Съюз, когато заминахме за Хавана, където майка ми правеше аспирантура по испански език и литература в университета "Хосе Мартин“, като същевременно работеше към българското посолство.  Живеехме в най-луксозният хотел в Хавана – " Хавана Либре“, на 21-вия етаж. Асансьорите си имаха "шофьори“ – кубинец, който по цял ден седи в асансьора и натиска копчетата, докато си говори с пътуващите надолу и нагоре. Майка ми позволяваше да слизам сама и да си поръчвам храна в ресторанта. Първото изречение, което научих на испански език, беше: "Сеньор, киеро уна рана!“(" Господине, искам една жаба!“) Може би ще се зачудите как така искам жаба! Много просто. В Куба жабешкото месо е най-големият деликатес – те са страшно големи и убийствено вкусни. 

Кубинското жабешото бутче е по-голямо от пилешкото, а месцето е снежно бяло и крехко. И така Куба ме научи да ям вкусните жабешки бутчета, докато възрастните пиеха коктейл "Мохито“ с мезе от специални пържени оси, поднесени в купичка и забучени на клечки. Гледах ги с интерес в любимата кръчма на Хемингуей "Бодегита“ и си мечтаех да порасна, за да пия и аз "Мохито“ или "Куба Либре“… Кръчмата е известна и с това, че популярни личности и поети от цял свят са оставяли по една мисъл или стихотворение на своя език. Точно там, в дъното, майка ми, поетесата Ваня Петкова, написа великолепното си стихотворение "Бодегита“ на български и се подписа с огромния си подпис.

Храмът на кубинското мохито - малкият бар в Хавана "Бодегита дел медио" и до днес продължава да привлича милиони туристи, които идват, за да открият любимото място на американския писател Ърнест Хемингуей.

ДЕТСТВОТО

В двора на училището беше пълно с малки дръвчета със зелените лимончета "лайм“. В междучасието си късахме и се замервахме с тях. А ако искахме да дразним някой, ги ядяхме.

Една Нова година ни покани на гости бащата на Че Гевара – Ернесто Гевара Линч, който живееше в същия хотел, на същият етаж с втората си съпруга, която ни наготви типично кубинска ястие – в средата на масата лежеше величествено малко прасенце с гарнитура от пържени банани. Това е само един епизод от многобройните ми спомени от Куба…

Населението на Куба е съумяло да обедини испанските, африканските и карибските кулинарни традиции с местните пристрастия и вкусове.

Най-силно обаче се чувства

ВЛИЯНИЕТО НА ИСПАНСКИТЕ КОЛОНИЗАТОРИ  

които владеят островите три века. Те първи докарват по тия места сушената солена треска и макар да е парадоксално при изобилието на прясна риба, днес тя е един от най-употребяваните продукти в кубинската кухня. Готвят я по старинна рецепта със зеленчуци и зелени подправки и я поднасят неизменно с пържен "котешки“ хляб. Впрочем местната кухня придобива повече изтънченост именно заради испанците, които научават населението да си готви вкусотии като пищните омлети с парченца месо или морски дарове. Много от стандартните блюда също се превръщат в нещо специално, когато местните се научават да ги подправят с финия кубински ром. Той се добавя в сосовете или направо в ястието, но с него се забъркват и знаменитите коктейли куба либре, мохито, дайкири. Мохитото е била любима напитка на Че Гевара.

Куба не страда от липса на кулинарно разнообразие. Дори на тази неголяма територия има райони, които доста се различават по предпочитанията си към продуктите и ястията. На изток, в планините, обичаите са различни от тези на централните райони. Там и в Сантяго де Куба в тортийата вместо картофи слагат юка или зелени банани и всичко готвят по-пикантно, докато в централната и западната част пък са направо пристрастени към кокосовите орехи и шоколада. За пържене използват само кокосово масло, а сосовете приготвят единствено с кокосово мляко. Впрочем сосовете са любими на всички кубинци. Сред най-популярните са креолският (домати, лук, пипер и чесън) и мохо (чесън, лимонов сок и зелени подправки). И тъй като по тези места се употребяват много плодове, готвачите обичат да подправят храната и с плодови сосове от манго, папая и цитруси. Дресингите за салатите обикновено включват зехтин, но сметаната и майонезата са изключени. Много популярна е салатата от авокадо, което се разбърква с парченца ананас и сьомга и се подправя с лимонов сок. Интересно е, че салатите тук се поднасят с хляб, при това – бял.  В кубинската кухня преобладават месата, печени на грил или задушени в керамични съдове. Яде се много риба. Празничното меню пък често се разнообразява с домашни и диви птици, печени на шиш или задушени със зеленчуци.

СПЕЦИАЛНИ БЛЮДА

Ако ви препоръчат да опитате фридантас, знайте, че това не е нищо друго освен шишчета от свинско месо, които се поднасят с ориз и лютив доматен сос. Те са много обичани от местните също като пастата със сирене, месо и зеленчуци. "Карко мишадо“ пък е говеждо, пълнено с шунка. И тъй като кубинският фасул е различен по цвят – традиционният е червен, но има и бял, жълт и дори черен, с него се правят много оригинални блюда. Най-популярните са супата "Потахе“ и ястието "Конгри“, в което бобът се разнообразява с ориз и пушен колбас. Бананите са не само десерт, тук те се пържат и добавят в супи. Бананите са мънички и зелени, но необичайно вкусни.  Бананови храсти растяха в училищния ни двор и ни бяха напълно безплатна закуска в междучасията.  Особено популярни в Куба са зелените банани, които се режат на тънки кръгчета и се пържат в кипящо масло, докато се покрият с яркожълта коричка. След това се поръсват със сол и пипер и по вкус напомнят нашенските хрупкави пържени картофки. Струва си да се опита също задушено или печено свинско с разнообразни подправки и банани, тасахо – от силно подправено свинско мляно месо, задушените пилета с ориз – поло кон аррос, прочутите в цял свят кубински варени лангусти с лимон, месото и яйцата от костенурка, а на най-смелите препоръчвам и крокодилското задушено. Впрочем лангустите са част от любимото ястие на кубинския бивш лидер Фидел Кастро – ориз със скариди.

ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ – ЧОРБАТА НА АБОРИГЕНИТЕ

Кубинците смятат, че местното национално блюдо, чорбата на аборигените – "ахиако криоло“, е въплъщение на особения кубински стил на живот и символ на дълголетието. Причината е, че много от столетниците на Острова споделят, че тя е постоянна част от менюто им. Прави се с много зеленчуци, плодове и с различни меса – става гъста, с наситен вкус и засищаща. Така че ако ви отдаде случай да посетите Куба, непременно опитайте вълшебното ахиако.

На обяд се поднася трапезно вино, а вечерята не минава без аперитив "Канелазос ром", с добавени канела и карамфил. Поднасят го с хапки сирене. Угощенията завършват с десерт от разнообразни плодове, сладолед "Копелия“ и горчиво кафе. Спомням си, че ми купуваха сладолед от кафе! Любимият плод на кубинците е ананасът, който не само се добавя в ястията, но и с него правят най-различни напитки. Десертите, както и напитките в Куба са много сладки, тъй като се овкусяват със захар от захарна тръстика.  Традиционна сладост са бананите фламбе. Парченца от плода се потопяват в портокалов сок и в карамел и се поливат с любимия ром, който се запалва. Всичко това задължително е забулено в аромата на кубинските пури, който някой сеньор пуши наблизо. Куба е една не само екзотична, но и вкусна мечта.