Нов документален филм за живота и работата на актьора Кристофър Рийв, известен с ролята си на "Супермен", просълзи публиката на премиерата си на тазгодишния филмов фестивал Sundance ("Сънденс").

Посрещнат с бурни овации, Super/Man: The Christopher Reeve Story ("Супер/човек: Историята на Кристофър Рийв") проследява кариерата и активизма на актьора преди и след инцидента от 1995 г., който го парализира от врата надолу, съобщи The Guardian.

Филмът, режисиран от Ian Bonhôte и Peter Ettedgui, включва лична колекция от домашни видеозаписи и нови интервюта с трите деца на Рийв и актьорите, които  го познаваха. Рийв, който почина през 2004 г. на 52-годишна възраст, е разказвач през голяма част от филма, а думите му са взети от двете аудиокниги на мемоарите му.

Действието започва в новогодишната нощ на 1994 г. - период, в който Рийв казва, че и личният, и професионалният му живот са "перфектно балансирани“, но "в един миг всичко се променя“.

Актьорът бил толкова алергичен към коне, че трябвало да изпие една шепа антихистамини, за да заснеме ездитните сцени от филма "Ана Каренина“ от 1984 г., но ездата става важна част от живота му. През май 1995 г. той е хвърлен от кон по време на конно състезание и на 42 години животът му внезапно виси на косъм.

По време на престоя си в болницата Рийв "не можел да избегне най-мрачните мисли“, халюцинации замъглявали психическото му състояние, след като остава неспособен да се движи от врата надолу. В семейството му имало спорове, тъй като майка му смятала, че той трябва да бъде свален от животоподдържащата система.

Първите адекватни думи на Рийв са към съпругата му Дана: "Може би трябва да ме оставите да си ида“, а тя му отговорила: "Ти все още си ти и аз те обичам“.

Филмът се движи напред-назад между по-ранната кариера на актьора и последиците от злополуката му, живота преди и след невъобразимото.

В началото на 70-те години Рийв гравитира към театъра, който той чувства като дом, тъй като детството му било "толкова осакатено“ от ожесточен развод на тригодишна възраст. "Имаше чувството, че живее на плаващи пясъци“, споделя дъщеря му Александра.

Едновремешният му колега Джеф Даниелс си спомня как е работил с него в пиеса, когато дошло прослушването за "Супермен". "Не си отивай, ще се продадеш“, съветвали го колегите.

Но на 24-годишна възраст "кльощавото малко дете“ с боя за обувки в косата си за екранния тест печели ролята. Децата му си спомнят история, циркулираща в семейството - очевидно неговият иначе невпечатлен баща си поръчал шампанско, когато разбрал хубавата новина. Оказало се, че причината била объркване - баща му сбъркал и разбрал, че синът му си е осигурил роля в "Човека и Супермена" на Джордж Бърнард Шоу. Когато разбрал истината, не одобрил.

"Беше трудно да се диша спокойно, когато той беше наоколо“, признава Рийв за баща си.

Актьорът си спомня, че нямал търпение да играе заедно с легендите Джийн Хекман и Марлон Брандо, но бързо установил, че Брандо е незаинтересован и труден за работа. Той "взел 2 милиона долара и избягал“, докато "претупвал работата“. За Рийв било различно. "Татко възприемаше "Супермен" като изкуство“, казва дъщеря му.

Филмът става огромен хит, но за разлика от първата част, продълженията не заемат място в сърцето на Рийв. Той нарича четвъртата част на "Супермен" "катастрофа от началото до края“, връща се към сцената и снима по-некомерсиални ленти. Натискът от героя на Супермен, с който става звезда, също му повлияват. "Аз не съм герой, никога не съм бил, никога няма да бъда“, казва актьорът тогава.

Документалният филм показва колко труден е бил животът на Рийв след инцидента, засягайки всичко - от червата му до пикочния мехур през кожата му и говора му. "Той беше толкова ужасен, че можеше да умре всеки момент“, спомня си неговата приятелка и колега Глен Клоуз.

Рехабилитацията обаче се превръща в магическо място за него, изтласквайки го от изолацията, както и подкрепата на различни знаменитости, включително Робърт де Ниро, Катрин Хепбърн и Пол Маккартни. Грижата за него у дома в крайна сметка струва около 400 хиляди долара на година.

Застъпничеството става жизненоважно за него, след като новият му живот му показва колко непригоден е светът за хора с увреждания. "Америка не позволява на своите нуждаещи се граждани да се оправят сами“, казва той във вълнуваща реч на Националния конгрес на Демократическата партия през 1996 г.

Филмът подробно описва и напрежението, дошло с тази дейност. Въпреки че той се превръща в най-известното лице на движението, желанието му да помогне за по-нататъшно изследване на лек е едновременно "галванизиращо и поляризиращо“, с противоречива реклама, показваща как Рийв ходи отново черз визуални ефекти, което предизвиква обратна реакция.

Неговите три деца играят ключова роля в документалния филм и описват как подходът му към родителството се е променил след инцидента, като прекомерно състезателни дейности остават на заден план, а общуването вече е много по-лично. "Трябваше да си счупя врата, за да науча някои от тези неща“, казва Рийв.

След като развива инфекция през 2004 г., Рийв умира скоро след това, а съпругата му също умира в рамките на същата година от рак на белия дроб. "Това беше моментът, оттогава съм сам“, казва техният син Уил.

Приятелство между Рийв и Робин Уилямс заема ключово място във филма.  Двамата заедно извървяват пътя от двайсет и няколко годишни съквартиранти до легенди в Холивуд. След инцидента Уилямс става един от най-близките и верни приятели на Рийв, организирайки парти всяка година на годишнината от инцидента. Трагични кадри след смъртта на Рийв показват съсипан Уилямс, борейки се да придобие самообладание. "Винаги съм смятала, че ако Крис все още беше наоколо, тогава Робин щеше да е жив“, казва Клоуз.

Мнението на Кристофър Рийв за определението на думата "герой" се променя след инцидента. "Героят е обикновен човек, който намира сили да устои и да издържи въпреки огромните препятствия“, казва той.

Евгения ТРИФОНОВА