Семейните анимационни филми са насочени към широката публика, като се стремят да съберат интереса както на децата, така и на възрастните почитатели на това изкуство. Това коментира в предаването "Сториборд" на pадио "Фокус" аниматорът Кристиан Захариев.

"Често в тези филми могат да се видят доста вметки, доста подсъзнателни неща, които са насочени към родителите, а не към децата,“ като добър пример в това отношение е "Шрек“ (Shrek), който е своеобразна попкултурна икона и чрез който по един много творчески, иновативен начин се предлагат мета коментари и референции към други филми, които са за възрастни.

Един от по-сериозните филми в жанр семейна драма е този на DreamWorks  "Принцът на Египет“ (The Prince of Egypt), чиято фабула пресъздава една от най-известните истории в Стария завет, тази на Мойсей. "Филмът е направен така, че сериозните теми са доста лесни за усвояване и от млади зрители, и от техните родители. Филмът е много красиво направен и е мюзикъл, в който има уникални песни,“ обясни той и добави, че подобен филм от 2D анимацията е и "Пътят към Елдорадо“ (The Road to El Dorado).

"Уолъс и Громит: Проклятието на заека“ (Wallace & Gromit: The Curse of the Were-Rabbit) на студио Aardman е stop-motion анимация, историята в която се върти около смотан учен и неговото мълчаливо куче, което всъщност е много по-умно от него. "Филмът парoдира хоръри от 20-те и 30-те години на миналия век и има уникално чувство за хумор през цялото време със страшно много pun-ове и със страшно много интересни образи.“ "Бягството на пилето“ (Chicken Run) е друга stop-motion анимация, която пародира филмите, които са центрирани около затвори и бягството от затвори, като филма със Стив Маккуин "Голямото бягство“ (The Great Escape).

"Ранго“ (Rango) е уникална триизмерна анимация, но "отново развенчава жанрови тропи, заиграва се с определени клишета и по някакъв начин ги обръща с хастара навън“, каза водещият на предаването Благой Д. Иванов, а Кристиан Захариев добави, че "филмът се шегува с абсолютно всичко, което има общо с пясък и с пустиня. Опитва се да бъде уестърн, опитва се да бъде "Лудият Макс“ (Mad Max) в някакви моменти и просто има уникален хумор“. Филмът е продуциран от Джери Брукхаймър, а режисьор е Гор Вербински, които работят заедно и над "Карибски пирати“ (Pirates of the Caribbean), където участва Джони Деп, който озвучава и "Ранго“.  

Уникалното в анимацията "УОЛ-И“ (WALL-E) на Disney Pixar е как без реплики успяват да се предадат толкова голяма гама емоции и преживявания. "Израженията на УОЛ-И означават страшно много неща едновременно, въпреки че той просто има две лампички.“ Пародия на филмите за супергерои е анимацията "Мегаум“ (Megamind), в който се разглежда тропата за злодея. "Озвучаването на Уил Фарел добавя страшно много към героя чрез импровизации. Филмът представя интересно завъртяната история за безкрайното съперничество между злодей и супергерой, и как единият не може да съществува без другия,“ обясни аниматорът.

Темата за израстването присъства и в анимационното кино. Това е основната тема в повечето филми на Disney, като “Цар Лъв“ (The Lion King) и “Бамби" (Bambi). "Аз страшно много харесвам един филм, който е копродукция между Франция и Швейцария и се казва "Животът ми като Тиквичка“ (Ma vie de Courgette). Той пак е stop-motion анимация и определено е доста сериозен и не съм сигурен колко е подходящ за деца, но несъмнено заслужава да се види,“ каза Кристиан Захариев.  

Студио "Гибли“ е известно с анимационните си филми, които са и за възрастни, и за деца. "Определено много им подхожда семеен филм, защото самата японска митология е оригинална и интересна, много различна за нас, като западни хора. Драматургията им е уникална,“ каза той и обясни, че творчеството на Хаяо Миадзаки представя тънката линия между материалното и духовното и връзката на човека с природата. "Моят съсед Тоторо“, "Отнесена от духовете“, с който печели първия си "Оскар“, "Момчето и чаплата“ са само част от примерите в тази посока.  

"Ако се чудите дали сте робот или човек, гледайте "В небето“ (Up), защото началото на този филм може да те разбие на парченца и след това лека-полека да те събере до края на филма. И всъщност комедията, която се случва след това, я възприемаш като някаква милувка буквално,“ обясни аниматорът Кристиан Захариев.