"Жега“ (Heat) на Майкъл Ман е любимият ми филм, той живее в мен и всяко негово гледане оставя своите следи. Филмът разгръща строго, а и индивидуално темата за изборите, които правим, които ни поставят на определено място, в определено време, достойнството, което имаме, което сме готови да жертваме или точно обратно, да не жертваме, предаването или непредаването на нашите принципи – всичко това са въпроси на избор, които поставят тези персонажи в дадена ситуация. За мен това винаги е била една много красива, романтично-трагична история по някакъв начин за провала и за неизбежността, които идват от нашите избори. И точно това може би го прави толкова красив. Това каза в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Иванов куизмастърът Стефан Димов.

Филмът ще може да се види отново на голям екран на 25 и 29 април от 19.30 часа в Дом на киното със съдействието на It's Alive Horror Film Festival. Поводът е 30-та годишнина от излизането на филма, както и предстоящата екранизацията на продължението на филма, което излезе като книга през 2022 г., написано от Ман в съавторство с Мег Гардинър. "Романът се казва "Жега 2“ и е издаден и у нас. Това е едно много качествено четиво според мен, изключително интересно като концепция, точно защото романът представлява едновременно предистория и продължение на "Жега“.“

Филмът е с много интересна история, като точно тя го превръща в толкова могъща творба. Ман написва изключително обемен сценарий още в началото на 80-те години, като това е история, която го вълнува дълго време, поради ред причини. "Жега“ се ражда от историята на първата съвместна среща на героите на Робърт Де Ниро и Ал Пачино, които са базирани на действителни личности, и чиято среща е пресъздадена като една от паметните сцени във филма. "Въпреки че се намират от двете страни на закона, между тях има доста прилики и взаимно уважение. Всеки един уважава достойнството на другия, въпреки работата с която се занимават, но все пак и двамата са безкомпромисни и са наясно, че ако се стигне до някакво професионално спречкване, никой няма да се поколебае. И от тази среща се ражда цялата тази история,“ обясни Димов и допълни, че това е генезисът на цялото написване на сценария, който после бива осакатен в първия филм по него, LA Takedown, който е нещо като пилотен епизод за сериал, като малко е разтеглен после и е издаден като телевизионен филм. Вторият му филм, "Жега“, не е римейк, а пълно осъществяване на този сценарий.

Сцената на запознанството между главните герои е емблематична и интересна и с начина на предаване на самата среща, решена по особен начин, добави още гостът и разказа, че двамата актьори са снимани и в общи планове, но кадрите не са използвани по няколко причини: "Първо, за да се запази определена интимност между начина, по който двамата разговарят, начина, по който реагират един на друг. Много е интересно, защото всеки един от тях по много специфичен начин реагира и репликира с много малки жестове на това, което другия прави и казва. И някак си за да се запази тази енергия, режисьорът и монтажистите на "Жега“ са решили да използват само тези планове през рамо, да не използват общ план. И мисля, че това по някакъв начин го прави дори още по-специално.“

Наскоро напусналият ни Вал Килмър изиграва във филма един от най-запомнящите се образи, като той участва и в легендарната сцена с престрелката, която е емблематична със своя автентизъм. "Има легенди, които всъщност не са легенди. Това, че сцената с момента, в който Килмър презарежда своето автоматично оръжие, се показва на действителни обучения на военни, морски пехотинци и т.н., превръща тези истории в анекдотно-сериални.“ В разговора е споменат и звукът на филма, който "е една съвсем отделна тема. Въобще целият звуков дизайн, целият score, музиката, която е писана от Елиът Голдентал, целият саундтрак, който използва толкова много разностранни неща – през класически звучащи неща, през електронна музика, съвсем експериментална музика, кавър версия, която Moby прави специално за филма на една много култова песен на Joy Division... това е една звукова картина, която подкрепя целия стил на филма и някак си го извежда на съвсем друго ниво от всеки подобен филм,“ подчерта куизмастърът.

Стефан Димов е категоричен, че влиянието на "Жега“ в киното е голямо, въпреки че това е един от филмите, който не печели награди, не е номиниран за почти нищо и няма появи на големи фестивали. "Но "Жега“ е филм, който остава точно защото някак си комбинира прекалено много неща, които дори може би изглеждат малко несъвместими. От една страна е изключително болезнено перфекционистичен филм, който има сериозен допир с реалността, с реални събития, които са се случвали. И въпреки всичката тази реалност, филмът е изключително стилистичен. Тези дълбоки и истинни отношения, които можем да видим между персонажите и проблемите, които имат, по някакъв начин подкрепят това, че "Жега“ по-скоро е един многопластов филм, който предимно е драма. Ефектът на този филм е истински дълготраен, като много режисьори се вдъхновяват от него в работата си. "Черният рицар“ на Кристофър Нолън е абсолютна препратка и почит към "Жега“ и е вдъхновен от цялостното усещане на "Жега“, на Лос Анджелис.“