Със сборника "Баба“ се опитах да запълня липсата на своя баба, съзнателно или несъзнателно. Успях да си направя баба с разказите на другите за техните баби и да си нафантазирам какви биха били моите. Това каза Кремена Димитрова – автор и съставител на сборника "Баба“, в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Тя не познава своите баби, тъй като те са починали млади. Не си е давала сметка, че те са й липсвали, до момента, в който е започнала да се интересува от корените си и от това да изследва себе си. "Установих, че знам страшно малко за моите баби. Освен че нося техните гени и това, което са ми разказвали родителите ми, не знам почти нищо за тях.“

Така тя събира 16 автора, които да разкажат своите истории за бабата. "Моята стратегия беше да избера автори, които не са професионални писатели, но имат мотивация да напишат нещо съкровено, свързано с бабата. Имаме режисьор, журналист, актьор, имаме писател, поети, психотерапевт. Подходът е различен, затова разказите и историите вътре са толкова неочаквани“, разказа Кремена Димитрова.

Голяма част от историите са свързани с нещо лично, но има и фикционални образи. "Имаме различни погледи към темата за баба. Имаме баба от Първата световна война, баба, която е муза за Пикасо, имаме лоша баба. Истории за баби – колкото искаш, и позитивни, и емоционални, всякакви. Може би предстои том 2 на "Баба“, защото останаха толкова неразказни истории“, допълни съставителят на сборника.

Всеки от авторите има различен кулинарен спомен.

Основата на корицата е картина на художника Андрей Янев – "Очите на Мария“. "Като културолог държах да има заровени символи в книгата и в оформлението. Картината е бяла, отчетливо се виждат очите на Мария, които ни пронизват, когато погледнем корицата. Аз много държах да е точно тази картина. От там идва универсалността на посланието за безкористната любов, защото според мен бабата обича внучето абсолютно безкористно, така, както Богородица обича всички чеда като свои. Надписът "Баба“ е извезан с червен конец, защото тънката червена нишка на любовта между баба и внуче минава през цялата книга“, обясни Кремена Димитрова.

Оформлението е на младата поетеса Ани Стоева. "Тя даде толкова красив облик на толкова емоционалните разкази вътре. Книгата се получи едно бижу.“

Тя сподели, че книгата е неизменна част от нейния живот от ранна детска възраст. "Имам особено отношение към книгата. Аз се чувствам комфортно само ако около мен има книги. Винаги си нося книга в чантата, до главата на нощното ми шкафче има поне 10 книги, имам поне три ръкописа, по които работя. Книгата е ценност. Тя може да възпитава в ценностна система. Книгата е оръжие. За мен книгата е стъпало към Рая може би“, смята Кремена Димитрова.

Според нея е важно читателският вкус да бъде развиван и възпитаван. "Не само чрез това какво издаваме, а чрез това какво се купува, какво търсят хората. Този вкус трябва да бъде по някакъв начин контролиран, манипулиран, воден“, каза още тя.