Написано на стената на килията няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на автора в 9:00 часа на 23 юли 1942 година, стихотворението "Борбата е безмилостно жестока" е последно в творчеството на Вапцаров. През март на същата година след продължителни агентурни действия полицията извършва арести на над 750 комунисти и безпартийни нелегални, сред които и самия той.

Произведението е личното прощаване с живота, но надхвърлящо рамките на интимното и достигащо до общочовешкото и исторически значимото.

Едновременно толкова просто и дълбоко философско, стихотворението засяга темите за борбата, подвига и смъртта, обмислени в своята взаимносвързаност. На границата между живота и смъртта човекът приема с мъдро примирение своята преходност. Той е готов да посрещне смъртта. Творбата е диалог на Аз-а със себе си и другите, размисъл е за приемствеността в борбата, за стойността и преходността на човешкия живот, за смисъла на саможертвата, за бъдещето, пише в "Българска история".

Борбата е безмилостно жестока…

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!