Писането на филмова музика е като да разказваш история – имаш възможността да развиеш различни посоки, да ги синтезираш в едно цяло и да създадеш завършена картина. Това каза в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов филмовият композитор Асен Вапцаров.

От почитател на метъла и "тежката“ китара и преминавайки през електронната музика музикантът се обръща към класицизма, като причина за това според него е интересът му към същността на музиката. "Преходът стана чрез много линии, стана ми интересно. Исках да науча как функционира оркестърът, да науча за самия оркестър, да се науча да чета ноти и да разбирам езика на музиката. Много стилове ми станаха интересни, като ми се искаше да науча и повече технологии, техниката как да работя със звука по нови начини. И оттам вече се насочих към филмовата музика.“

Интересът към филмовата музика у него се формира в музикалния колеж "Бъркли“, когато осъзнава, че може да синтезира всичките си музикални интереси във филмовата музика. "Аз реално бях двойна специалност – учех китара и филмова музика. И там имах доста ментори, учители, които ме насочваха и по китара, и по филмова музика, които ми разкриха много от триковете в музицирането.“

След завършване на университета стажува при Ханс Цимер, а по-късно работи 2 години за един от неговите главни съратници. За Ханс Цимер споделя, че това е един от най-всестранно развитите хора, гений в областта на музиката и композирането: "Знае много за драматургията и как се развива една история, как да я разкаже музикално, знае много и за изкуството, знае много за инженерството, за начина, по който се записва музиката и как се извлича тонът, начинът, по който да го запише и създаването в компютъра на синтезатори, цялата електроника. Използва модерни стилове, обаче има и традиционно разбиране за Брамс, Бетовен и големите композитори. Всестранно развита личност и тотален работохолик.“

Джон Уилямс е композиторът, оставил трайна следа в живота на Асен Вапцаров. "До ден-днешен продължава да ме променя и да ме вдъхновява, да ме кара да се чувствам щастлив, че съществува въобще неговата музика и този човек. Аз имам дарбата да се занимавам с нещо на някакъв процент от това, което той прави. Той е Моцарт на съвремието и имаме късмета, че нашият Моцарт на нашите поколения доживява до 90 и нещо години и продължава да твори,“ добави той.

Асен Вапцаров е автор на над 20 музикални проекта, които включват както художествено, така и документално кино. Негова е музиката за документалния филм "Изгубеният уикенд“ (The Lost Weekend), който разказва за един много специфичен момент от живота на Джон Ленън, както и е създател на музиката към черната комедия "Жълт олеандър“ на режисьора Лъчезар Аврамов, за която получава награда от Съюза на българските филмови дейци. "Концептуално разказваш една история с музиката, но е много различно да правиш музиката на документален и художествен филм. Това са два от най-любимите ми проекти. Ако трябваше да си избера един български проект, по който да работя, точно този бих си избрал и нищо друго. Така че това беше интересна колаборация с Лъчо Аврамов, с който станахме приятели – толкова много научих от него. Той знаеше точно как иска да разкаже, да изгради арката на историята драматургично. И го направихме с музика. Беше дълъг процес с много проби и грешки,“ сподели той.

Създаването на музика за филма "Изгубеният уикенд“ е различно. Разказва, че е имал  по-голям екип и процесът на работа е бил много по-различен. "Интересното там е, че комбинираш различни видове елементи, защото той е документален филм, обаче е рок-документален, т.е. има много рок парчета. И там успях да заложа на тая моя любов и страст към китарата,“ сподели той и добави, че самият факт, че прави музика за човек, който е бил част от легендарните "Бийтълс“, го е карало да чувства "изумление, смесено с преклонение, смесено с изумление. Така че винаги имах усещане, че е много специален проект. Интересното е, че пишеш музика, която после прелива в парчето Imagine, което стана невероятно.“

По думите му при създаването на музика няма никаква разлика в това дали работиш на пиано и да записваш ноти, или работиш директно чрез дигиталната технология на компютъра. Дори според него "пианото реално ти дава повече свобода, защото можеш да извайваш звуци“. Семплирането на звуци е тясно свързано с електрониката, като композиторът споделя, че създава различни библиотеки от звуци, които използва като ги вплита в оркестрациите, които създава. "Това, че работиш на компютър, не означава, че изключваш живия елемент. Трябва да се записват на живо струните, трябва да се записват браса, защото това дава душата на музиката. Ние затова слушаме тези неща, защото се свързваме към душевността на други артисти.“

Когато си филмов композитор, понякога се озоваваш и в ролята на продуцент, споделя още той. "Невинаги от теб зависи изцяло изсвирването, написването. Дори имаш теми и по-скоро имаш визия за това какво трябва да се случи. Работиш по-скоро като head of department, т.е. ти си човек, който отговаря за музиката в този филм и оригиналната музика. Така че понякога трябва да имаш интересен начин на мислене. Това да си филмов композитор не означава, че си затворен в стая с лист хартия и пишеш сам, ами работиш с хора, колаборираш и така се създава музиката,“ подчерта Вапцаров, като сподели още, че наскоро е била премиерата на филма Bauk в Сърбия, чиято музика е написана от него. Януари месец се очаква да се появи и в България с работното заглавие "Горски цар“. "Музиката е интересна, като там точно комбинираме оркестър и звуци от трамвай, гласове, хор. Т.е. и с новото, и с традиционното разказваме красива, нужна история.“