Стивън Кинг е изключителен психолог и независимо дали става въпрос за мъжки или женски персонажи, той успява да напипа човешкото дори в чудовищата. Той е майстор на късата проза и е сред най-добрите в писането на разкази. Това каза писателят и преводач Емил Минчев в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“. Повод за гостуването му е екранизацията на "Маймуната“ по едноименния разказ на Кинг, написан преди повече от четири десетилетия.

През 70-те излиза първата адаптация на Стивън Кинг, която е по неговия първи роман – "Кери“ на Брайън Де Палма. "Самият Кинг казва, че това е може би филмът, на който дължи кариерата си. Когато е бил на премиерата, с този изненадващ обрат накрая на филма, той е видял как половината киносалон скача на крака. Не ми е от любимите адаптации и от любимите книги, но е един от важните филми на 70-те. Той е част от това течение през 70-те, когато нещо се случва с нашите деца. Стивън Кинг успява да напипа това много добре“, коментира Минчев.

Той добави, че персонажът на Кери е вдъхновен от две съученички на родения в Мейн писател. "Едната се е самоубила, когато е била на 18, а другата е имала страшно трагичен живот.“ Водещият Благой Д. Иванов пък допълни, че женският образ при Кинг е повтарящ се мотив. "Кери е едновременно злодей и жертва, тя е следствие на обстоятелства, среда и общество. Същевременно обаче има и персонажи като Роуз Мадър – много силен женски образ. Има и други, като Долорес Клейборн“, коментира той.

През 70-те и 80-те години всички хорър режисьори се опитват да правят филми по Стивън Кинг. Любимата екранизация на Емил Минчев по Кинг е "Бъди до мен“ на Роб Райнър по новелата "Тялото“, както и трите пълнометражни Кингови адаптации на Франк Дарабонт: "Изкуплението Шоушенк“, "Зеленият път“ и "Мъглата“, но също и "Сиянието“ на Стенли Кубрик. "Мъглата“ той определи като "невероятно добър филм на ужасите“. Режисьорът променя финала, което според Кинг е направило филма по-добър от литературния първоизточник. "Самият Кинг казва, че това е по-добрият финал. Аз лично много харесвам финала на повестта, който е отворен и много мрачен според мен, но смятам, че това, което Дарабонт прави с тази адаптация, е меко казано смело. Не бих казал, че е неоправдано и самоцелно“, коментира водещият Иванов и отбеляза, че за него "Сиянието“ е силно кино, но като екранизация не предава адекватно книгата. "Не е добра адаптация и не е кой знае колко добър филм на ужасите, но е гениален филм“, допълни Минчев. Двамата не пропуснаха да споменат и "Доктор Сън“ на Майк Фланаган, който е директно продължение на "Сиянието“ и във филмовата, и в литературната му версия.

Сред заглавията, които Емил Минчев препоръча, са телевизионните адаптации на "Томичукалата“ и "Ланголиерите“, а също и "Гробище за домашни любимци“ на Мери Ламбърт. "Много солидна адаптация, която наистина те хваща за гърлото. Римейкът също не беше лош“, добави писателят. Според него "Куджо“ е един от недооценените филми, които самият Кинг определя като невероятно добър, а Иванов допълни, че екранизацията е с променен финал. "Много повече съм впечатлен от дръзкия и мрачен финал, който Кинг избира“, допълни водещият на "Сториборд“.

Други адаптации по Стивън Кинг, които двамата препоръчаха, са "Играта на Джералд“ и "Creepshow“, споменати са също и проекти като "Бурята на века“ и "Сомнамбули“, които са по оригинален сценарий на Кинг. Самият Кинг има един режисьорски опит: с филма "С максимална скорост“ по разказа "Камиони“. Според Минчев научнофантастичните разкази на Кинг "Аз съм вратата“ и "Разходката“ задължително трябва да бъдат екранизирани. Тази година на голям екран предстои да излязат "Дългата разходка“ и "Бягащият човек“, както и екранизацията на романа "Институтът“ под формата на телевизионен сериал.

За финал Емил Минчев сподели и нещо, свързано с личното му творчество – шестият и финален роман за детектива Бънк Ромеро, който е озаглавен "Мрак“, се очаква из българските книжарници в края на пролетта.