Какво представляват сезонните алергии?

Сезонните алергии възникват в определени периоди от годината поради специфични сезонни алергени. Сезонните алергени включват дървесен прашец, тревен прашец и полен на плевели. Дървесният и тревният прашец са предимно пролетни алергени, докато алергените от амброзия и плесени са предимно есенни алергени. Пролетните алергени се появяват през пролетта и могат да продължат да се наблюдават и през лятото.

Кои са честите алергени, причиняващи алергии през есента?

Амброзия (Ambrosia artemisiifolia) е известен есенен алерген, който е широко разпространен и може да причинява сериозни алергични реакции. В България амброзия се среща в множество райони, особено в по-сухи и топли места. Амброзия може да отделя прашец от август до ноември, като нивата на полени обикновено достигат пик в началото до средата на септември.

Вътрешните алергени също могат да играят важна роля при есенните алергии и да допринесат за симптоми, подобни на тези, причинени от амброзия и други сезонни алергени. Тези включват:

Мухъл. Влажността в дома, особено през есенния сезон, може да създаде условия за развитие на мухъл. Спори на мухъл, които се разпространяват във въздуха, имат потенциала да предизвикват алергични реакции, подобни на тези, причинени от полени;

Пърхот на домашни любимци. Кучета и котки могат да причинят алергични реакции чрез пърхот, който отделят в дома. Пърхотът съдържа протеини, които предизвикват симптоми като кихане, сърбеж и хрема;

Прахови акари. Те са малки паякообразни, които се намират в праха в дома и се хранят с мъртви кожни клетки. Праховите акари са често срещан алерген, който може да предизвика симптоми на алергия през цялата година, но са особено проблематични, когато влажността в дома е висока;

Хлебарки. Фекалиите и тела на хлебарки също могат да предизвикат алергични реакции и астматични симптоми. Те са особено проблематични в по-топлите месеци, но техните алергени могат да бъдат проблем през цялата година.

Горещите вълни и сушите също повлияват на алергените. По време на горещи вълни, особено в комбинация със суша, въздухът може да стане застоял, водещо до натрупване на замърсители и алергени в атмосферата, което влошава качеството на въздуха. При високи температури и безветрие, слънчевата светлина взаимодейства със замърсители, произвеждайки повишени нива на озон. Вдишването на озон може да предизвика дразнене на дихателните пътища и да засили алергиите.

Сушата води до намалена влажност на почвата и въздуха, което благоприятства образуването на прах и други частици, които предизвикват алергични реакции. В условия на суша, растенията, които произвеждат прашец, могат да станат стресирани и да отделят повече прашец в опит да се размножават, което увеличава концентрацията на алергени в атмосферата.

Димът е известен дразнител на околната среда в много случаи. Понякога се изгарят листа и храсти, за почистване на дворовете от естествените отпадъци. Също зачестява паленето на камини на дърва или паленето на лагерен огън през нощта, когато температурата падне. Увеличаването на дима във въздуха може да предизвика алергични симптоми.

Какви са симптомите на есенните алергии?

Есенните алергии причиняват симптоми, подобни на тези, които се появяват и по друго време на годината, като сенна хрема. Сенната хрема (или алергичният ринит) може да бъде сезонна или целогодишна. Симптомите на сенна хрема могат да включват:

- Течащ нос;

- Кихане;

- Дразнене или сърбеж в гърлото, носа или очите;

- Главоболие;

- Назална конгестия.

В какво се състои диагностицирането и лечението на есенните алергии?

Сенната хрема или сезонният алергичен ринит често не е трудно да бъдат диагностицирани от алерголог. Диагнозата се поставя на базата на симптомите и извършването на физикален преглед и някои тестове.

Лечението на есенни алергии може да включва комбинация от лекарства и опит за ограничаване на излагането на известните алергени. В някои случаи може да бъде препоръчана имунотерапия, под формата на инжекции. Възможно е също така да бъдат предписани лекарства за подпомагане на лечението на симптомите. Те могат да включват:

- Стероидни назални спрейове;

- Антихистамини под формата на хапчета;

- Антихистаминови назални спрейове;

- Деконгестанти.

Често е препоръчително приемът на лекарствата да започне около 2 седмици преди появата на очакваните симптоми на алергия.

Изплакването на носните проходи с физиологичен разтвор (назална иригация) е бърз, евтин и ефективен метод за облекчаване на назалната конгестия. Изплакването директно отмива слузта и алергените от носа.

Редица природни средства са използвани за лечение на симптомите на сенна хрема. Леченията, които могат да облекчат оплакванията, включват етерични масла (евкалиптово масло е известно със своето освежаващо действие и способността да облекчава симптомите на запушен нос), спирулина (вид сушени водорасли с противовъзпалителни свойства) и други билкови средства.

Пчелният прашец е считан за природен антиалергичен агент. Чаят от мента може да помогне за облекчаване на запушения нос. Копривата е известна със своите антихистаминови свойства и чаят от коприва е възможно да помогне при симптоми на алергия, пише Puls.bg.

Въпреки това много от тези природни средства не са подлагани на достатъчно клинични изпитвания, така че е трудно да се определи тяхната ефективност и безопасност. Преди започването на използване, на каквито и да е природни средства, е препоръчителна консултацията със специалист, особено при сериозни алергии или при прием на други лекарства.