Декември е най-вълшебният месец в годината, в който малки и големи усещат магията на Коледа и Нова година. Настроението е приповдигнато, раздават се подаръци, децата с нетърпение очакват идването на добрия старец. Те пишат писма на различни езици, наричат го с разни имена. Малките англичанчета очакват Санта Клаус или Фадър Кристмас. Франнцузойчетата го наричат Пер Ноел. Децата в Германия вярват, че се казва Вайнахтсман, а тези в Русия – Дед Мороз. Българчетата споделят своите желания с Дядо Мраз или Дядо Коледа.

Дядо Мраз и Дядо Коледа имат няколко съществени разлики, но и двамата олицетворяват даряващия старец за няколко поколения деца.

За образите на Дядо Мраз и Дядо Коледа в първите десетилетия на 20 век пишат автори като Елин Пелин – още през 1910 година за Дядо Мраз. В началото на приказката "Дядо Мраз и внуците му" се разказва:

"Далече, далече — там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица… Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от силни коне, звънчета весело звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги със скреж и пее песен със своята стара Виелица — такава песен, че който я чуе, тръпки го побиват."

Приказният герой не раздава подаръци, а символизира зимата.

През 1907 г. писателят Цоньо Калчев натоварва Дядо Мраз да носи подаръци в детското списание "Светулка". Пишат и Асен Разцветников, детски писатели като Чичо Стоян и Георги Райчев. При това някои пишат и за двамата.

През 20-те години на ХХ век друг голям български поет – Гео Милев пише стихотворението "Ето иде Дядо Мраз":

"Дядо Мраз – студен, замръзнал,

и със сняг отрупан цял –

иде дядо Мраз и носи

на гърба голям чувал".

Почти по същото време той създава и друга творба, чийто главен герой е Дядо Коледа.

"Сняг на облаци се дига,

дядо Коледа пристига

в златна хубава шейна

чак от Стара планина".

В модерните времена образите на двамата са силно повлияни от комерсиализирана и модернизира традиция. Първообразът на добрия старец в България обаче е Дядо Мраз – идея създадена в края на 30-те години на миналия век в Съветския съюз.

Споменавайки СССР е редно да обърнем внимание и на други характеристики на празниците по онова време. Не е лъжа, че сегашните поколения не знаят как техните майки и бащи, баби и дядовци са посрещали новите години в последните десетилетия на миналия век.

Неофициално, но категорично, Коледата била обявена за семеен празник, хората празнували по къщите, семейно или с приятели с богата трапеза и забавната програма на единствената телевизия. А за Бъдни вечер се знаело само че се яде постно.

Ярък спомен на възрастните са безкрайните опашки за новогодишните банани. По онова време било позволено да се купуват само по два килограма банани. Няма да изненадаме никого с факта, че цели семейства се редели отделно, за да може да изкупят колкото се може повече от заветния плод. Често срещано било хората да купуват бананите зелени и да ги оставят на масата да узреят.

25 декември бил един най-обикновен учебен или работен ден. Очакванията били насочени към големия празник, а именно Нова година.

В заводите и ведомствата се организирали новогодишни тържества за децата на работещите, където Дядо Мраз раздавал подаръци, тайно купени от родителите преди това. Децата в училище получавали от Дядо Мраз прозрачни торбички с лакомства – портокал, шоколад, шоколадова вафла и бонбони.

В домовете им пък дългоочакваният старец оставял тайно под елхата нови подаръци, а понякога посещавал дома във вид на съседа им с фалшива брада и син костюм. Задължително към традицията се присъединявала и Снежанка. Новата година била немислима също така без естествена елха, задължително украсена с лъскави и стъклени играчки.

През социалистическите години били популярни сурвачките, изработени от извити и украсени клонки. Те често се декорирали с хартия – обикновена или гофрирана, както и с гирлянди. В по-късни години към тях се добавяло и пуканки, които се нанизвали вместо стандартните декорации.

Най-дългоочакваното събитие били новогодишните празнични програми на Българската национална телевизия. Главните герои на тези програми били актьорите Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и други таланти на българската сцена.

Точно преди полунощ, минути преди Новата година, на синия екран се разполагал Тодор Живков, или както народът го наричал "бай Тошо". Неговата реч винаги завършвала с думите "ха, да ни е честита хиляда деветстотин седемдесет и… година".

След новогодишното обръщение на Живков, настъпването на Новата година се отбелязвало с Дунавско хоро, запалени бенгалски огънчета, шумни фойерверки, наздравици с шампанско и баница с късмети на трапезата.