Интервю за "Фокус" с Йордана Болена, директно от Конна база "Тракиец" в село Житница, за нрава и особеностите на конете, и за специалните условия, при които трябва да се отглеждат те. Насилието над коне е недопустимо, твърди Болена.

Настилката на манежа в базата е една от най-добрите, която щади максимално копитата и сухожилията на кончетата, разказа Йордана Болена. Манежът трябва да  разполага със специална дренажна система, която предотвратява задържането на водата, гниенето на текстила и задържането на микроорганизми, които могат да причинят възпаление и травма на копитата на кончетата. Това е така, защото един от най-важните кръвоносни съдове минава именно през копитото на кончето и ако то получи някаква травма, това наистина може да е доста сериозно. То може да се разболее, а последствията може да са фатални. Кръвта на коня се движи най-добре, когато той се движи постоянно.

Има три вида специфични движения при конната езда. Това са т.нар. алюри - ходом, тръст и галоп. При ходом конят върви на бавни крачки, ездачът седи на него, при тръст има леко подтичване, а ездачът сяда и се изправя в седлото, при галоп конят тича, а ездачът трябва да се задържи максимално седнал на седлото за по-добра стабилност. 

В базата разполагат с около 80 кончета, треньорите нямат възможност да яздят всички, за да има осигуряват нужното движение за деня. Ето защо те се пускат свободно да яздят в падоците, като се разделят на кастрати жребци и майки с техните кончета, тъй като и те проявяват агресия едни към други. Падоците са закрити помещения, като поляни, или свободна тревна площ.

Там конете са оградени, за да могат да имат паша и съответно да имат някакво движение. В базата има и въртележка, която се използва, когато кончето е преживяло някаква травма и трябва да направи раздвижването или за обучението. Въртележката разполага с 10 клетки, на всеки 10 минути автоматично сменя посоката си и според нуждите на кончето, треньорът прави режимът на който да се движи съоръжението. Дали да е на ходом, дали да е повече бързо, на галоп.  

Травми по конете почти няма, тъй като всички се стараят максимално да ги пазят. След състезания, обаче раздвижването е задължително. Вечерта си почиват и на другия ден, както при хората, за да нямат мускулно схващане, се раздвижват във въпросната въртележка.

Конюшнята е създадена по немски стандарт, тя е най-високата. Според изискванита е необходимо 24 часа в нея да има свеж въздух, да има и видеонаблюдение. В тази конюшня има две бани, една стая за амуниции и една ветеринарна лечебница.

"В конюшната има общо 36 бокса, колкото са хотелските стаи, затова го наричаме “Хотелът на конете". Най-отгоре на помещенията има специални отвори, от които постоянно има циркулация на свеж въздух. През зимния сезон, когато е по-хладно, конете се завиват с така наречените "поклони", за да не настинат. Всеки бокс разполага със собствена хранилка и автоматична поилка за конете във вътрешните ъгли. Когато кончето пъхне муцунката, водата потича, когато я извади, тя спира.

Всички боксове имат по един вътрешен прозорец и един външен излаз, за да може кончето да се любува на пейзажа отвън", разказа още Йордана Болена. 

Конете се почистват старателно всеки ден преди езда и се къпят след езда. Настилката е гумена, най-щадящата за копитата на конете, а отгоре има слама, която се почиства всеки ден. 

Конярите чистят всеки път пясъка от копитата им, която се е набила от манежа, за да не попадат микроорганизми и да не се получи възпаление на копитата. 

Федерацията по конен спорт определя колко състезания да има на дадено място. За тази година в "Тракиец" ще има само три състезания. В началото на годината Федерацията прави спортен календар и ги разпределя из конните бази. 

В базата тренират предимно деца. Интерес към спорта проявяват предимно деца на около 10-14 годишна възраст. Детето трябва да има навършени 8 години, за да започне да взема уроци. И оттам нататък от неговото развитие и неговият интерес зависи дали ще се състезава, или просто любителски ще продължи да язди.

Пред боксовете на всеки кон има табелки, с информацията за него. Тук можете да разберете името му, рождената му дата и дали е расова породата му. Това е родословието на кончето, като отгоре е родословието на бащата, а отдолу е на майката. Доста важно е родословието при конете, особено когато са състезателни. Дали са расови и дали родословието му се е представило добре на манежа. Колкото повече са се справяли добре и са печелили медали, толкова по-искан е този кон съответно. В Базата може да се видят имена на коне като Аркан, Аполон, Казанова и други. 

Средно един кон живее около 25 години, като на 4-5 години започва вече своята състезателна кариера. На 19-20 годишна възраст те приключват състезателната си кариера и започват да дават само уроци. 

Има и понита, като Арчи и Кенди. Арчи е рекламно лице на "Тракиец".

Понитата не са състезателни коне. Те са най-вече за любители.

Специфичното при конете е, че няма, или много рядко се среща бял цвят. Едно видимо бяло конче, ако се обръсне, ще стане сиво. Белият цвят може да се разпознае по бялата грива, опашка и по розовата муцунка. Ако сивеят, значи кончето е сиво, така нареченият албинос. Когато остаряват, конете не побеляват, както при хората.

Някои от конете са на специален режим. Тогава отпред на бокса се закача табелка, на която е схемата за храненето. Конегледачите си записват, за да знаят какво е нужно за ядене.

Конете имат едни от най-големите очи в животинския свят и както при хамелеоните, могат самостоятелно едно от друго да гледат, което им предоставя близо 360 градуса видимост. Но са и доста страхливи поради това. Имат непоносимост към алкохол и кръв. Ако усетят пиян човек върху гърба си, могат да го изхвърлят, стават агресивни. Същото е и ако човек е ранен, и има кръв върху него. 

Всичките пет обоняния на конете са доста добре развити, доста силен шум също ги дразни и някакво специфично рязко движение, например чадър, платно или някакъв малък обект, като тичащо дете също може да ги уплаши. 

Инциденти като да изхвърлят някого не са често явление. По време на състезание обаче това е възможно. Доста пъти се е случвало конят да се уплаши и непосредствено преди препятствието да спре рязко. А ездачът, от самата скорост, която е развита, и понеже е неочаквано, пада напред. 

"Те са си животни, всеки си има своето настроение. Някои коне са много буйни, като при хората, някои са много спокойни. Всичко зависи от характера на коня. Има си конче и конче, някои са доста мързеливи, някои са доста буйни, просто нямат овладяване, също като хората", разказа още Йордана Болена.

Има едно доста важно правило при състезаниията - конят и ездачът да са в добър тандем. Ако сте добър ездач, а ви дадат непознат кон, или просто не сте в тандем с коня, шансовете да се представите добре на състезанието са доста малки. Когато един човек започне да взима уроци, треньорите трябва да му сменят конете, за да видят с кой ще си пасне най-добре и съответно да започват само с него да яздят. 

Тренировъчният манеж се ползва предимно по време на състезанията, с цел да загреят кончетата. До 10 коня се допускат едновременно да загреят на него, като е допустимо с 10 см препятствията да бъдат по-високи спрямо това, което ще скача кончето. По време на състезание има специални хора, които се избират от Федерацията по конен спорт и които да наблюдават реда. Те се наричат стюарди.

"Напълно недопустимо е да се проявява агресия към коня по време на състезание. Ако бъде нагрубено конче, или ударено по някакъв начин, стюардът казва на съдиите и ездачът бива дисквалифициран и изобщо не е допускан на състезанието. Има такива случаи, особено по време на състезание, кончето ако се сепне и не иска да скочи, в агресията си, в адреналина си, ездачът го нагрубява.

Но това е недопустимо, защото при едно състезание важно е кончето, а не хората, не ездачите", посочи Болена.

Има коне, които не се използват за състезания, те са предимно за паради. Те са доста красиви, имат грациозна походка. Опашката и гривата им са естествено къдрави.

Ушите на конете разполагат с 16 мускула. Те могат самостоятелно едно от друго да ги въртят. Именно ушите издават настроението на конете. Ако бъдат назад извити, значи в кончето има някаква агресия. Ако бъдат изправени, значи то е спокойно. 

Абсолютно всичките сетива на конете са развити - и слух, и миризма, и вкус, всичко е постоянно. Интересен фактор при конете е, че от 24 часа спят само около 2,5 часа, като си взимат няколко дрямки по около 30-40 минутки. Имат функцията да блокират своите сухожилия и да спят прави. Видиш ли кон да лежи, значи е болен. Полягват си, но много рядко. В повечето случаи дремят прави, за около 15 до 30 минути. Почти не затварят очите, като при хората. Блокират в една точка сухожилията и дремят.

Конете могат и да се ядосват. Тогава започват да блъскат по бокса. Те най-често се дразнят помежду си. Като чуят, че друг кон се изкарва, а те са вътре, може да започнат да блъскат по бокса. Някои са разглезени и обичат да блъскат по бокса, когато минава човек, а не му дава бонбонче, защото са свикнали да ги храниш с бонбонче. Леко подканват - забравихте ме, дайте ми още едно. Те могат, също като при хората, да изпаднат в депресия емоционално, ако грижите, които се полагат за тях не са достатъчно, или самата природа ги натоварва. Ако не бъдат на спокойно и отдалечено място, а в града на шума, могат да получат депресия. И им личи. Само природата ги успокоява.  

В конна база "Тракиец" досега такова нещо не се е случвало. Полагат се 24-часови грижи за конете, така че всички са щастливи, категорична е Йордана Болена

Конна база "Тракиец" в село Житница е създадена 2012 г.. Разполага с хотелска част, релаксорна част и конюшня. Има три манежа, от които централен манеж, тренировъчен и закрит. Ездата там е целогодишна. Базата се посещава от опитни ездачи. Там се дават и чисто любителски уроци.