Политическият активизъм е превзел и американското, и европейското кино. Това заяви кинокритикът Марина Христова в предаването "Сториборд“ на "Фокус“ с Благой Иванов.

"Аз живея в Барсеолна от почти 10 години. Отидох там като стажант на Каталунската филмотека. Когато отидох, те тъкмо бяха открили новото пространство на филмотеката, която е съчетание между музей за кино, кинозала, библиотека по модела на "Синематик франсез“ в Париж

Там стажувах в изложбената зала, участвах в подготовката на две изложби и след това продължих да сътруднича с тях и от време на време курирам програми, които обикновено са свързани с киното на Източна Европа", разказа тя.

Мариана Христова организира първата панорама на българското кино в Испания. Събитието е било първото такова след падането на Берлинската стена през 1989 година. През годините продължава да организира различни интересни събития. 

"През 2016 година организирах панорама на българското кино. Тя беше първата в Испания след падането на Берлинската стена. Миналата година направихме една ретроспектива на Кира Муратова, която всички мислеха, че е свързана с войната в Украйна, а ние я бяхме обсъждали много преди това. В момента подготвям една програма, която е посветена на поетичната документална школа, която е възникнала в Рига през 60-те години, продължава да се развива през 70- и 80-те и в момента има елементи, които присъстват в съвременно документално кино", сподели тя.

Експертът сподели вижданията си за тазгодишното издание на фестивала в Локарно и затова кои са били едни от най-интересните филми според нея. 

"Тази година бях за втори път в Локарно. Този фестивал е сред "А“ категорията на фестивалите. Те са 15 в света, а сред тях славата му е на най-артхаус фестивала. Мисля, че 76-ото издание беше много по-силно от 75-ото. Локарно има три състезания – международният конкурс, за дебютанти "Кинематографисти на настоящето“ и "Пиаца гранде“ за европейско мейнстрийм кино", обясни кинокритикът.

Според нея едни от най-интересните филми са били "Не очаквайте твърде много от края на света“ на румънеца Раду Жуде, "Съществените истини от езерото“ на Лав Диас и "Невидимата битка" на Райнер Сарнет. 

"Успяхме да видим новите филми на големи имена като на румънеца Раду Жуде, който е носител на златна и сребърна мечка, с "Не очаквайте твърде много от края на света“. Филмът е абсурдиски поглед между реалността и медийната реалност. Той е изключително ироничен спрямо смесицата, от която не можем да излезем.

Друг интересен автор бе Лав Диас, който не беше удостоен с никаква награда. Неговото кино стои в друга графа – той прави бавно кино и много дълги филми. Тазгодишният му "Съществените истини от езерото“ е 215-минутен филм.

Друг много интересен филм е естонският "Невидима битка“ на Райнер Садне. Това е трети игрален филм за него. Новият му филм е изключително забавен и абсурдиски. Той съпоставя на визуално ниво естетиката на православната църква с хевиметъла, има и кунг-фу елементи, а всичко това се развива през 73-та година в Естония", разказа тя.

Относно политическия активизъм в киното и това дали злободневните теми попадат в изкуството, тя каза, че един от критериите при филмите е този за неговото финансиране. Христова обясни, че това е проблем не само на американското, но и на европейското кино. Разказа, че дори победителите на фестивала в Локарно са обвързани с политическата проблематика. 

"Преди критериите за оценяване има критерии за финансиране. За съжаление, тези филми се финансират според това дали отговарят на определени изисквания на политическия дневен ред. Това се случва и в американското, и в европейското кино на един много сериозен мащаб. Все повече такива филми гледаме.

В Локарно имаше такива филми. Филмът, който спечели голямата награда е ирански и говори за политическия терор, който се извършва там и за проблемите с цензурата. Наградата за режисура беше даден на украински филм, в който се разказва индиректно за разрухата там", каза още кинокритикът.