Във второто издание на формата "Тяло и кино“ разговорът за кино ще е с акцент върху тялото и храната. Това е един опит да се предложат различни гледни точки към света на седмото изкуство. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов културологът и телевизионен продуцент Николай Колев.

"Цикълът разговори за киното и подходите му при представяне на човешкото тяло цели да положи киното в общокултурен контекст и да го осмисли през стратегиите му да показва и разказва нашата телесност като културен феномен,“ допълни културологът.

За Цвета Дойчева – актриса и хореограф, движението на тялото се допълва от киното, като двете създават своеобразната и неизменна връзка на подвижния образ. "Има нещо в движещия се човек, в играещия човек, което създава много възбудимост при мен.“

Николай Колев сподели още, че идеята за всяка една тема от серията "Тяло и кино“ е да се изберат няколко филма, които да са гръбнакът на цялото говорене, както и намирането на малките връзки между тях. "В първия формат говорихме за филми с инициация, порастването беше акцент на този разговор. И много добре ми се подредиха три италиански филма, които се движат абсолютно в един такъв много традиционен контекст на порастването и на възмъжаването, а именно "Амаркорд“ на Федерико Фелини, "Малена“ на Джузепе Торнаторе и съвсем наскоро излезе автобиографичният филм на Паоло Сорентино "Божията ръка“. Има изумителни връзки между тези филми: от една страна възпитанието на момчето и порастването на момчето, и от друга страна начинът, по който режисьорите-момчета си го спомнят.“

Николай Колев сподели още, че замисля и нова среща, чиято тема ще бъде свързана със старостта, тъй като киното я разказва в изключително разнообразни нюанси, "Човек може да открие цели линии, тенденции на интерпретиране на остаряването, от това как да му се насладиш, как и то да бъде един хедонистичен процес на себе си – една техника на аз-а, до това как остаряването в крайна сметка може да се окаже най-ужасяващото нещо, което ти може да преживееш, и още повече да споделиш с човек, когото си обичал, когато си бил млад,“ обясни той.  

Цвета Дойчева допълни, че с възрастта хората често започват да пренебрегват движението и има едно загърбване на темата за връзката между възрастен човек и движението. "Имах една идея за инициатива за танцуващото възрастно тяло, което мислехме да стартираме по същата инициатива на културен календар ХОД, но така и не се стигна до финансиране. Това е също много добър ъгъл, от който да се погледне и да се обърне внимание, че всъщност възрастта добавя знание, не отнема. Има един капак, който хората слагат, че прекалено късно е да започнеш нещо, прекалено късно е за това или онова. Може би е хубаво да не мислим за това колко е късно, а за това колко желаем,“ уточни тя.

Изкуството е проявление на нашите намеси към света, който ни заобикаля, смята още културологът, тъй като според него това е обръщане към самия себе си. А за Цвета Дойчева играещият човек създава своеобразен вид изкуство, като даде пример с развитието на малките деца и как през играта откриват света и себе си, което според нея е своеобразен вид изкуство.

Поредната среща от формата "Тяло и кино“ ще се проведе на 28 април от 17.00 часа в движенческа лаборатория ХОД.