Приложение на дефиницията за енергийна бедност ще е изрично необходимо при мерките за повишаване на енергийната ефективност от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г. Това пише в свой анализ доц. д-р Теодора Пенева за Климатека.

За целта българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран социален климатичен план в срок до 30 юни 2025 г. България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейски съюз. Според дефиницията приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лв. през 2023 г., са 1.8 млн. или около 30% от населението, по данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г.

Според официалната дефиниция приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома.

Енергийната бедност в България е тясно свързана с ниската енергийна ефективност на сградите и ограничените възможности за тяхното обновяване. Основният източник на финансиране в този сектор са европейските фондове. Настоящите мерки обаче се прилагат универсално за всички домакинства в одобрената сграда, без социални критерии и се финансират изцяло чрез грантове. Ако на практика се въведе дефиниция за енергийна бедност и пълното грантово финансиране бъде насочено само към енергийно бедните домакинства, докато останалите поемат частично съфинансиране (напр. 20%, 30% или 50%), наличните средства биха достигнали до значително повече домакинства.

При настоящите темпове на саниране от около 1000 сгради годишно и 100% грантово финансиране за всички, ще са необходими 60 години само за обновяване на многофамилните сгради. Към момента България разполага с над 2,2 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост и от Кохезионния фонд за подобряване на жилищния фонд до 2030 г., като тези средства са предназначени за:

– саниране на около 1250 многофамилни сгради (приблизително 35 000 домакинства);

– инсталиране на оборудване за възобновяема енергия в по-малко от 2000 домакинства;

– подмяна на отоплителни системи в 80 000 домакинства (мярка по Програма Околна среда 2021-2027 г., изпълнявана в 21 общини).

Това обаче далеч не е достатъчно, предвид мащаба на жилищния фонд в страната – над 66 000 многофамилни сгради и над 1,5 милиона индивидуални къщи, повечето с ниска енергийна ефективност. Освен това в момента липсват, както достатъчно средства, така и капацитет в строителния и обслужващия сектор за ускоряване на този процес.

Как можете да проверите дали вашето домакинство попада в категорията на енергийно бедни за момента?

1. Съберете годишния нетен доход: Съберете нетните доходи от всички членове на домакинството за предходната календарна година. За целта използвайте данните от данъчните декларации за физически лица след данъци и осигуровки.

2. Извадете разхода за енергия: Изчислете разходите за енергия, които съответстват на типичното потребление на домакинството за същия период, и извадете тази сума от общия годишен доход.

3. Изчислете нетния месечния доход на член от домакинството след разходи за енергия: Разделете общата сума на броя на членовете в домакинството. След това разделете отново на 12, за да получите месечния доход на член от домакинство.

4. Сравнете с линията на бедност: Ако полученият месечен доход е под линията на бедност (526 лв. за 2024 г. и 638 лв. за 2025 г.), то вашето домакинство се счита за енергийно бедно.

Опростен пример за изчисление, при домакинство от 4 души, като двама от тях получават нетен доход (след данъци и осигуровки) от 1100 лв./месец, при разходи за енергия средно по 200 лв./ месец. В този пример домакинството е под линията на бедност за 2024 г.

С увеличението на цените на електроенергията за битовия пазар с 8.4% от 1 януари 2025 г. и с новата линия на бедност за 2025 г., прагът на енергийна бедност се покачи допълнително, като е възможно да обхваща по-широк кръг от хора или близо 35% от домакинствата.

Доходният праг е персонализиран за всяко домакинство и зависи от това дали в домакинството има деца, възрастни или хора с увреждания, дали е многочленно домакинство, и дали е с неефективно отопление или лоша сградна обвивка, позволяваща по-големи загуби на топлина през зимата. Той се покачва заедно с официалната линия на бедност и с цените на електроенергията.

От 1 януари 2025 г., този праг е 848 лв. само поради увеличаването на прага на бедност на 638 лв. на лице от 1 януари 2025 г. и поради покачването на цените на електроенергия за битовия пазар. На 1 юли с промяната на цените на регулиран пазар, ще се промени и прагът.

Типовото потребление се изчислява според Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, пише Pariteni.bg.