Изследване на The Economist показва, че Западният свят се отдалечава от ценностите на останалия свят
©
Изследователският проект, ръководен от проф. Рон Ингълхарт, стартира през 1981 г., когато над 40% от населението живее в крайна бедност. "Той поставя хипотезата, че когато обществата забогатеят и има икономическо изравняване и нарастване на средната класа, всички ще достигнат до някакви унифицирани ценности. През 2021 г. проф. Ингълхарт прави ревизия на всичко, което е изследвал, и вижда, че това не се случва и с ценностите и че наистина обществата се разделят“, разказа доц. Тодорова.
Към днешна дата само 8% от населението живее в крайна бедност. "С подобряване на икономическото благосъстояние хората все по-малко се уповават на традициите и на религията си. За сметка на това насочват ресурсите към образованието на децата си, а раждаемостта намалява“, обясни футурологът.
Оказва се, че индивидуалистичните общества, които вярват в собствените си сили, са обществата от Европа с протестантска етика – Швеция, Норвегия, Англия, дори Италия и Нидерландия, посочи доц. Тодорова.
На двата полюса във вертикала в координатната система на проф. Ингълхарт са традиционното и светското, а в хоризонтала – оцеляване и себереализация, успех и индивидуализъм. "България се намира близо до центъра, макар че попада в квадранта, който е ориентиран повече към светското, а не към традиционното и религиозното. Все още се намира в посоката на оцеляване, а не самореализация“, обясни доц. Тодорова.
Изследваното показва, че огромно влияние върху цивилизационното развитие има историята. "Знаем, че имаме натрупвания от комунизма, обичаме оправдателната си стратегия, но това е много характерно за източноправославните страни, особено Русия и Беларус, където режимите са авторитарни“, допълни футурологът.
Ценностите на либералния Запад не могат да бъдат възприети от останалия свят.
В страните от Латинска Америка, които са с по-малко население, уповаването на традициите кара хората да предпочитат лидери с по-твърда ръка.
"Аз все повече припознавам част от българското общество в този квадрант. Социалната и икономическата среда не предпоставя това, но това, което ме тревожи, е, че ние като човечество трудно ще достигнем комплекс от фактори, които наистина да създадат универсални ценности. А знаем колко е важно, за да посрещнем всички предизвикателства, да имаме все пак някакви универсални ценности. Виждаме, че всички спънки на политическо равнище за климатичните промени, за Зелената сделка в Европа, сега това, което идва с изкуствения интелект, това, което е наследено за ядрените оръжия, идват именно от това, че нямаме сходни виждания и вяра в науката“, коментира доц. Мариана Тодорова.