Изкуственият интелект WormGPT, създаден за злонамерени цели
©
WormGPT е базиран на езиков модел от 2021 г. – ChatJ, и е близък до ChatGPT. "Интересното тук е, че той е с отворен код. За разлика от ChatGPT, това е проект на един 23-годишен португалски хакер с псевдоним – Последният. Достъпът до този продукт е платен и се продава в dark web“, разказа доц. Тодорова.
WormGPT може да пише код и да се използва с редица лоши цели . "Може да се ползва от физически лица или компании за фишинг измами, за събиране на чувствителна информация, за изнудване и манипулиране на хора, за корпоративен шпионаж“, изброи футурологът.
Доказано е, че WormGPT се използва в кампании за събиране на пари в подкрепа на палестинците в ивицата Газа, като отклонява средства. "Разследване на "Sunday Morning“ и Патрик Бътлър – управляващ партньор в една австралийска киберкомпания, е засякло, че WormGPT се използва за кражба на самоличност и зловреден софтуер, който да унищожава досиета в компании, да саботира съхранението на информацията и също така да заразява данни, които се ползват за обучаване на изкуствен интелект. Когато данните биват компрометирани, целият процес рухва“, обясни доц. Тодорова.
Тя обясни и кои са косвените доказателства, по които можем да съдим, че сме жертва на WormGPT. "Ако нарастването на фишинг атаките към нас е лавинообразно, ако всеки ден откриваме някаква настойчива оферта или забелязваме, че нашият имейл е атакуван с определена тема, има повторяемост, цикличност и еднотипност на съдържанието. Но дори в това изкуственият интелект става много изобретателен, защото освен WormGPT, има още пет такива – FraudGPT, Evil-GPT, Dark Bard, WolfGPT и XXXGPT. Те наистина могат да правят фината настройка и да съобщенията от тях да изглеждат много автентично. Все повече се опитват да профилират човека, на който изпращат тези фишинг атаки, за да се хванат за личностния елемент, да намерят личностния подход“, каза още футурологът.
От критична важност за защитата срещу зловредния изкуствен интелект специалистите по киберсигурност препоръчват винаги да се правят всички софтуерни ъпдейти на нашите устройства. "Другото ключово нещо важи за всички сфери от живота ни – дигитална грамотност и съмнение за всяко действие, което предприемаме в киберпространството, за всичко, което изисква верифициране, лични данни или наше съгласие“, каза още доц. Тодорова.