Те изглеждат мили и безобидни, но представляват заплаха за нашите екосистеми и препитание.

Инвазивните чужди видове са една от водещите причини за загуба на биоразнообразие, oказват неблагоприятно влияние върху местната икономика и разпространяват опасни за животните и човека болести

ЕС предприема действия за справяне с рисковете, като предотвратяване на неволното въвеждане на инвазивни видове, осигуряване на мерки за ранно откриване, управление на видове, които вече са широко разпространени

Инвазивни чужди видове са тези видове, които не са естествено разпространени, a са внесени в природата на страната от други държави, където те са разпространени. Появата им обикновено е резултат от човешки дейности - транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване. Те не са претенциозни към околната среда и нямат естествени вредители. Лесно се натурализират и разпространяват, без човешко участие.

Нутрия

Най-големият гризач в България, местен вид за южната част на Южна Америка. Широко разпространен вид в резултат на умишлено пренасяне в Северна Америка, Азия, Европа и Африка.

В България обитава различни водоеми – бракични (Бургаските езера, ез. Дуранкулак) и сладководни, вкл. язовири, бавнотечащи реки, канали, оризища (около Пловдив, Пазарджик и Стара Загора)

Отрицателното въздействие на нутрията приема различни форми като:

Унищожаване на растителността – нутрията се храни с различни видове растения, като може да намали значително растителната покривка във водоемите и да образува повече отворено пространство

Хищничество – нутрията може да повлияе на гнездовия успех на някои водоплаващи птици чрез изяждане на яйцата или разрушаване на гнездата им

Промени в екосистемите – един от най-сериозните проблеми, причинявани от нутрията е резултат от нейната ровеща дейност – изкопаването на тунели и системи, които подкопават бреговете или разрушават дигите. В Италия тези щети се оценяват на 2 млн. евро годишно

Пренасяне на болести – нутрията е източник и преносител на някои опасни за животните и човека заболявания, като лептоспироза, салмонелоза, ботулизъм, някои вирусни, гъбични и паразитни инфекции

Слънчева риба 

Видът произхожда от Северна Америка. За първи път е съобщен за България през 1920 г. от блато на р. Дунав при гр. Свищов. Понастоящем е широко разпространен, обитавайки водоеми в Дунавския, Черноморския и Егейския водосборни басейни.

Слънчевата риба е изключително приспособима и се размножава особено бързо. Храни се с с мекотели и хайвера на други видове риби, което създава рискове за популацията на местните видове.

Китайски поспаланко

Естественият ареал на вида е Далечният Изток на Русия, североизточен Китай и северната част на Корейския полуостров.

В дунавския басейн видът е установен за първи път през 1995 г. в Украйна, а първото съобщение за самата р. Дунав е от Сърбия през 2003 г. Много бързо китайският поспаланко се разпространява по течението на реката и в следващите няколко години е установен в самата река в Сърбия, България и Румъния, в делтата на р. Дунав (Румъния и Украйна), както и в по-големите притоци. Понастоящем се улавя и в прилежащите на реката канални системи и бивши рибарници, ез. Сребърна и ез. Малък Преславец.

Китайският поспаланко представлява сериозна заплаха за водната фауна на първо място като хищник и конкурент за храната. В малки водоеми, където видът се среща с висока численост е способен да унищожи почти всички останали риби и ларви на земноводни, като по този начин е заплаха за редките и застрашените видове безгръбначни животни, земноводни (тритони, жаби) и риби.

На второ място, видът е преносител на множество паразити (общо 97), като три от тях са видово специфични и пренесени от естествения ареал заедно с вида и представляват потенциална заплаха за местните риби.

Червено буза и жълтобуза водна костенурка

Естественото разпространение на двата подвида обхваща централните и източните части на Северна Америка. Разселени са от човека на почти всички континенти.

Разпространени са в почти цяла България, като основните територии на разпространение са влажни зони в близост до и в урбанизирани територии. Не са Видът претенциозни по отношение на водните си местообитания и населяват водоеми от всякакъв тип, без високопланински, студени потоци. От двата подвида много по-често се среща червенобузата костенурка.

Видът е изключително адаптивен и непретенциозен, обитаващ в естествения си ареал разнообразни местообитания в пряка конкуренция с множество други видове водни костенурки. Потенциалните заплахи за българската фауна са изместване на местните видове водни костенурки от засегнатите местообитания, както и намаляване или дори изчезване на популации на видове, които влизат в хранителния спектър на инвазивния вид.

Псевдоразбора

Естественият ареал на вида е разположен в Източна Азия. За първи път видът е пренесен в Румъния през 1961 г. със зарибителен материал от бял амур, произхождащ от средното течение на р. Яндзъ.

В България видът е установен за първи път през 1975 г. в Държавно рибовъдно стопанство при с. Мечка, Русенско, като впоследствие колонизира водоеми в цялата страна. Видът е най-многочислен в стоящи водоеми, като канали, язовири, рибовъдни стопанства и кариерни езера, обрасли с макрофитна растителност. Често се среща и в долните течения на реките, където обитава бавнотечащи и стоящи участъци с богата растителност.

Основното въздействие върху местните видове риби е като конкурент за храната. В рибовъдните стопанства, в които е разпространен, масово се конкурира и със стопанско ценните видове. Консумирайки едри зоопланктонни организми може да създаде предпоставки за увеличаване количеството на фитопланктона и оттам за увеличаване нa естественото водно замърсяване. в различни водни басейни. Често се храни с хайвер и малки риби на други видове. Документираната хибридизация с редкия за България вид върловка потенциално може да представлява сериозна заплаха за него. Голямо отрицателно въздействие върху местната фауна оказват и паразитите, пренасяни от вида.

Американски шипобузест рак

Малък сладководен рак, произхождащ от източната част на Северна Америка. В дунавския басейн видът е въведен през 1959 г. в околностите на Будапеща. За първи път е установен в р. Дунав в Унгария и Германия през 1985 г.

За първи път шипобузестият рак е установен в България през 2015 г. в р. Тополовец (област Видин). При последвалите по-интензивни изследвания видът е установен на още 5 места в 3 дунавски притока.

С агресивното си поведение, бързите темпове на растеж и високата си плодовитост американският шипобузест рак може да конкурира местните видове за храна и пространство и по този начин да ги измести от техните местообитания. Той е доказан преносител на рачата чума и в същото време е устойчив на това летално за местните видове прави раци заболяване.

Енотоновидно куче

Дребен бозайник от семейство Кучеви, произхождащ от Азия.

Енотовидното куче оказва силно отрицателно въздействие върху популациите на дивите птици на територията на биосферен резерват "Сребърна“. Регистрирано е унищожаване на яйцата на къдроглавия пеликан. През 2020 г..в резултат на редовни посещения на енотовидни кучета 30% от българската размножаваща се популация са обезпокоени и напускат местата за размножаване в търсене на нови места за гнездене. Видът може да оказва въздействие и чрез пренасяне на болести и паразити, като бяс.