Южна Америка е стара моя мечта, провокирана от обвитата в тайнственост и мистерии цивилизацията на инките. Имаше моменти, които ми спираха дъха с великото вплитане в мъдростта на природата, необходимостта да създадеш устойчиво, дълготрайно земеделие,  и в същото време това да се вплете в космологията и в факта, че в тяхната представа не е имало смърт и не имало ад. Това каза програмният директор на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.

"Инките не са вярвали в смъртта, защото голямото им божество е Пача Мама – свещената Земя. Така че те са мумифицирали своите мъртви и са ги връщали отново в лоното на Майката Земя, където те са се връщали към големия свещения живот. И след това Кондора – това е било дълбокото вярване, че той е издигал всяка една душа, без изключение. Няма добри дела, няма грехове, няма съд кой заслужава да се качи и кой не заслужава да се качи – всеки един от тях е ставал звезда на Млечния път. Всичко това е една невероятна организация на мисълта, в която има прехрана, в която има красота, в която има обожествяване на Майката Земя, и космологията, и всичко това е част от безкрая и от космоса.“

Първият й досег с Перу е още в крехка детска възраст от разказите на баща й, който работи Перу и откъдето получава първото си бижу под форма на златна лама, вписана в триъгълник. За пътешествието си дотам разказва, че нарочно не се е готвила и чела ревюта, за да си даде възможност да получи непосредственото възприятие и да се гмурне наистина в различните пластове на древното, но и съвременно Перу.

"Първото, което ме грабна беше океана, защото първото място, на което кацнахме беше Лима,“ каза тя и добави, че ключово важно за преживяването на дадено място е човекът, който те води, а неин водач в Перу е била Мария Сиракова, която дълго време е живяла там и има задълбочени познания за космологията на древната цивилизация.

По думите й Националният парк "Паракас“ е поразяващ с невероятните си гледки от червени пясъци, изключителната красота на океана и безвремието, което струи от скулптурите от камъни. Впечатляващият Писака, един от градовете на инките, който представлява две големи разперени криле на птица, които всъщност представляват терасиране на терена, и е т.нар. "Кондор“ – едно от свещените животни на инките. Тези терасирания навлизат плавно и естествено в долината и имат различни функции, една от които е против ерозията на терена. Това е и мястото където те садят и култивират различни зеленчукови култури, разказа още Ива Дойчинова и допълни, че древните индианци са били наистина много добри земеделци и е впечатляващо как са развивали учените в себе си. "И една от основните ключови функции на това, което се случва там, е да бъде красиво, защото всичко свещено е съвършено и всичко съвършено е свещено – това е безкрайността, затворена в една осмица – всичко е достатъчно и нищо не можеш да махнеш.“ 

Свещените животни инките са: змията – това е миналият ни път, пумата – пътят, по който го видим сега, и кондорът – пътят, който ще ни изведе до звездите. Колибрито обаче е един от много често срещаните им символи, тъй като те се обожествявали всичко природно. "Всичко има някаква форма и те само лекичко са пипвали нещо по камъните, нещо в релефа, за да могат да засилят усещането за кондор, за инката, чийто образ се среща почти на всякъде, Олантайтамбо, погледнато отгоре е лама, а Куско – свещения град на инките, отгоре е пума.

Една от атракциите в Перу са легендарните геоглифни линии във форма на различни животни в пустинното плато на племето Наска. "Действително това са махнати камъчета от пустинята и то не е в кой знае какъв голям размер. Концепцията е, че всичките тези фигури са били нарисувани, направени в малки размери и след това са мащабирани, т.е. те по някакъв начин също са владели основите на математиката, както и да се го наричали тогава.

Интересното на най-високопланинското плавателно езеро Титикака са плаващите острови, които ден-днешен продължават да са там. Те представляват плавателни съдове от тръстика, които постоянно трябва да се поддържат. 

От тази тръстика местните племена правят и къщите си. По думите й Мачо Пикчу е от много малкото феномени в света, които успява да изглеждат по-красиво на живо. "Ако искате да посетите Мачо Пикчо и да го преживеете, препоръчвам един тридневен тур, в който вие да изкачите връх Лайна Пикчо, от който се вижда Колибрито, самият Мачо Пикчо, както и Мачо Пикчо Бридж или да минете по Инка Трел и да изживеете това, което наистина инките са направили, за да го има Изгубения град, защото той е бил толкова добре скрит, че конквистадорите никога не стигат до него,“ посъветва тя. Другият много известен град на инките – Куско, името му означава "пъп на света“ и от него са тръгвали 40 000 пътища. Най-големият и главен храм на инките Кориканча или Храма на Слънцето целият е бил облечен в злато и сребро при идването на конквистадорите. Другият впечатляващ древен град е Олантайтамбо, който е построен от огромни каменни късове, които инките са обработвали, и включва в себе си Храма на Слънцето, Храма на водата, както и огромна обсерватория.

Перу е кулинарната столица на света, сподели още Ива Дойчинова, като добави, че за трета поредна година Ресторант на годината става техен ресторант "и в почти всеки един град можете да ядете на световно ниво. 

"Пиското е тяхната ракия, която е изключителна. Тя се комбинира с всякакви плодове: писко сауър, писко маракуя, писко ананас“, добави още тя.