"Многото стаи на сърцето“ на Кристина Павлова имаше своята бляскава премиера през седмицата. Тя разказва за това как един човек може да обича по много начини много хора едновременно. Това каза програмният директор на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова в рубриката "Дифтонг“ в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Кристина Павлова е прекарала много време в Латинска Америка и книгата носи много магически реализъм, отбеляза тя.

Историята разказва за двама души, които се влюбват. Дария е рехабилитатор, а Богомил е високопоставен и авторитетен адвокат. Тя е разведена, с две деца, а той – женен, с деца. "Те имат голяма разлика във възрастта, но това, което ги обединява, е страстта към музиката, към операта, към Париж, към самата страст. Те изживяват една много плътска, приятна любов, която той през цялото време се опитва да спре, защото осъзнава, че тя трябва да се върне при съпруга си и че разликата във възрастта е пречка. Те се разделят, след което Дария отново се събира с бившия си съпруг“, разказа Ива Дойчинова.

"Многото стаи на сърцето“ съдържа много философски въпроси – как обичаш, кого и колко. "Дария е много интересен типаж, който умее да се влюбва и да прави разлика между семейната и влюбената любов. Докато е в Латинска Америка, тя започва едни интересни размисли колко стаи има сърцето, колко хора може да обичаш едновременно и как. Тя напуска този свят скоро, но успява да се раздели с всичко. Междувременно тя запознава Богомил със сина си, който се оказва негов син. Нейният съпруг не знае, че Боян е син на Богомил, самият Боян също не знае това. През срещите му с двамата му бащи той вижда как те са обичали Дария – по коренно различен начин. Той разбира и защо тя е обичала и двамата – тя ги е обичала по коренно различен начин“, разказа Дойчинова.

Водещият на предаването Або представи романа на Антъни Бърджес "Портокал с часовников механизъм“.

В предговора на английското издание Блейк Морисън разказва историята на Антъни Бърджес и как се стига до написването на книгата. В края на 50-те лекарите поставят на Бърджес диагноза тумор на мозъка и му казват, че му остава не повече от година живот. В този момент той решава да започне да пише. "Прави си сметка, че ако пише по 2000 думи на ден всеки ден, за една година може да напише 10 романа. За тази година той написва осем романа, като един от тях е "Портокал с часовников механизъм“. Той обаче живее до 1993 г.“, разказа водещият.

Бърджес смята, че този роман е една от слабите му творби, а останалите остават недооценени. Той става класика заради филма на Стенли Кубрик, базиран на книгата. "Бърджес не харесва филма. Когато книгата се издава в САЩ, американският му издател казва, че трябва да смени последната глава с по-песимистична. Той го прави. Кубрик взима американската версия на книгата и прави филмовата адаптация по нея. Стенли Кубрик и Антъни Бърджес влизат в своеобразен скандал помежду си. Бърждес казва "Ти не си представил книгата по най-добрия начин, Кубрик казва "Никой нямаше да знае за теб, ако не бях аз“, разказа Або.

Според него най-гениалното в романа е езикът, който авторът използва. Въз основа на руския език Бърджес създава един много интересен тийнейджърски жаргон. "Много от думите, които използват героите, идват от руски. Когато той и съпругата му отиват на екскурзия в Санкт Петербург, тогава Ленинград, и той започва да си опреснява руския, който е учил в училище, му идва наум, че може да използва този език. Осъзнава, че руските власти по това време имат подобни проблеми с младежта, каквито имат и в Англия. Решава, че ако използва такъв жаргон, може да превърне романа в по-универсален“, обясни водещият.

Авторът нарича тийнейджърите "надсад“, което е наставката -teen на руски.

Главният герой и разказвач е Алекс. Той и неговите приятели всяка вечер посещават бар "Молоко“, в който пият мляко с добавки – халюциногенни или други наркотици, които ги правят агресивни. След това те обират, пребиват хора, изнасилват. "В тази книга има изключително много насилие и това е другата причина той да пише с русизми. Много интересен е начинът, по който се осмислят насилствените епизоди от главния герой“, отбеляза Або.

В края на третата част на английската версия Алекс се осъзнава и решава да промени живота си. В американската обаче финалът е песимистичен, допълни Або.