Учени от САЩ са установили, че интензивните тренировки значително потискат нивата на грелин – хормона на глада, и този ефект е по-осезаем при жените, отколкото при мъжете.

Грелинът, известен като "хормона на глада," е онова невидимо "напомняне“ в тялото, което ни подтиква да се храним. Той активира определени мозъчни зони, които засилват апетита и желанието за храна. Когато нивата му са високи, загубата на тегло става по-трудна, тъй като грелинът е настроен да съхранява телесната енергия. Това е особено вярно при диети – организмът реагира на намалените калории като вдига нивата на грелин, за да стимулира глада и да ни предпази от евентуален глад.

Повишеният грелин е характерен и при определени състояния като тиреоидит на Хашимото, синдром на Прадер-Вили и хранителни разстройства като анорексия и булимия. За щастие, проучвания сочат, че редовната физическа активност може да понижи нивата му и да подпомогне контрола на апетита – така че движението има значение не само за изгаряне на калории, но и за овладяване на хормоните, свързани с глада.

В проучването, публикувано в сп. Journal of the Endocrine Society, са участвали осем мъже на средна възраст 43 години и шест жени на средна възраст 32 години. След умерени и интензивни физически упражнения, изследователите измерват нивата на грелин на участниците и проследяват техните субективни усещания за глад. В организма грелинът се среща в две форми: ацилиран и деацилиран, като последният съставлява около 80% от хормона в тялото. 

Макар по-рано деацилираният да се е смятал за неактивен, сега е ясно, че той играе роля в метаболизма на глюкозата и храносмилателните процеси. Aцилираният грелин, от друга страна, е отговорен за апетита и инсулиновата резистентност. Установено е, че грелинът може да преминава през кръвно-мозъчната бариера и да влияе на хипоталамуса – зоната в мозъка, която регулира усещането за глад.

В края на проучването изследователите установяват, че жените имат по-високи нива на общия грелин и на деацилираната форма на грелина в сравнение с мъжете участници.

Това откритие предполага, че интензивността на упражненията и биологичният пол могат да играят съществена роля в контролирането на апетита, отбелязват изследователите.

Те също подчертават, че макар редовните интензивни тренировки да са ефективни в контрола на апетита, за хора със значително наднормено тегло това може да се окаже трудно за поддържане. За пациентите, които се опитват да регулират апетита си без лекарства, лекарите препоръчват храни, които изискват повече време за разграждане, като протеини и зеленчуци, и избягване на прости въглехидрати и захари, които водят до по-бързо чувство на глад, пише Puls.bg.

Затлъстяването влияе на множество аспекти от ежедневния живот и често води до значителни физически и психически предизвикателства. Физически то може да доведе до намалена мобилност и енергия, което прави рутинните задачи трудни и предизвиква дискомфорт и умора дори при минимални усилия. Хронични заболявания като диабет тип 2, високо кръвно налягане, сърдечносъдови болести и ставни проблеми също са чести при затлъстяване, което от своя страна ограничава още повече физическата активност и създава зависимост от лекарства и чести медицински прегледи, пише Puls.bg.

В психически план затлъстяването може да доведе до чувство на социална изолация, ниско самочувствие и дори депресия.