Бразилия е страна, която е малко позната на българските туристи, като столицата й Бразилия през 1980 година е вписана в световното културното наследство на ЮНЕСКО. Това каза художникът Петя Илиева в предаването "Куфарът на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

Столицата Бразилия е сравнително нов град, който официално е открит като град и столица на 21 април 1960 година от президента на страната Жуселино Кубичек. Планове за изграждането на града започват да правят през 1956 година, като на архитектите Оскар Нимайер и Лусио Коста им хрумва идеята да придадат на селището формата на самолет и наричат проекта си Plano piloto. "Административният център на града представлява тялото на самолета, в края е опашката на самолета е изградено голямо изкуствено езеро, а двете му крила са жилищните части и дипломатическите мисии. В столицата няма тротоари и светофари, тъй като градът не е предвиден за пешеходци – булевардите са много, построени на няколко етажа един над друг, с чести кръгови връзки".

По думите й жилищните сгради на столицата, проектирани от архитекта Нимайер, не надвишават 4 етажа, за да могат от една страна хората да виждат синевата на небето и безкрая, а от друга страна, поради климатичните особености на града. "Първите етажи на сградите представляват колонади, през която да могат да преминават въздушните маси и да се проветрява. Т.е. помислено е за абсолютно всичко,“ разказа тя и добави, че там се намира и уникалната катедрала, построена в кръгла форма изцяло от стъкло, там могат да се видят и двете телевизионни кули, едната от които е седмата по височина сграда в света и най-високата сграда в Латинска Америка. Там се намира и най-големият национален природен парк и най-големият парк в градска среда и вторият по големина стадион в света".

От XVI до края на XIX век на пристанището на град Сантос, на 70 км от столицата, пристигат всички емигранти от Европа, включително и от България, които населяват страната. Основното бразилско пристанище е свързано и с търговията на кафе – Бразилия е известна като най-големият износител на кафе в света.

Сао Пауло е икономическият и културен център на страната, като по думите й това е двигателят, който тегли цяла Бразилия, икономическият център на цяла Латинска Америка. В града се намира първият павиран път в Латинска Америка, по протежението на който се намират административните сгради и удивителната сграда на най-интересният музей за историята на изкуството. "Музеят Ипиранга е музеят за история и материално наследство на страната. Той е построен на местото, на което обявена независимостта, и там човек буквално може да се изгуби, да прекара няколко дни в прекрасните градини, водни каскади, панорамата, която се разкрива".

Рио де Жанейро е един изключителен град, сподели още тя и разказа, че той е внушителен като архитектура, тъй като е бил първата столица на Бразилия и 15 години е бил столица на Португалската империя. "Най-голямата, най-красива библиотека в света се намира точно там. Трябва да се види там театърът, трябва да се види централният площад с библиотеката, музикалният театър, художествената галерия, която също е една от най-интересните. Стадиона Маракана с внушителните му размери се вижда като едно яйце отвсякъде, както и хълма със статуята на Исус", разказа още тя и добави, че второто по големина пристанище на Бразилия се намира в Рио, като там се осъществява и голяма част от износа на страната. В залива на Рио де Жанейро се намират и нефтените платформи, като страната е с голям добив на нефт.

Интересен факт е, че в по-големите градове заможните хора се предвижват с хеликоптери, като причината за това е натовареният трафик на градовете, като има над 100 хеликоптерни площадки в Сао Пауло.  

Петрополис е само на 70 км от Рио де Жанейро, но там се попада в съвсем различна атмосфера заради по-високата надморска височина и боровата гора, ограждаща града. Най-голямата атракция е кралската резиденция, която е превърната в музей. "Там е Кристалният дворец, който е подарък от съпруга на дъщерята на императора, подписала независимостта. Там е изключително красивата катедрала "Сан Педро", и усещането за града е като европейски, защото жителите на града са основно италианци и португалци".

Петя Илиева сподели също, че се е чувствала в безопасност в цяла Бразилия, тай като според нея когато човек е отворен към едни хора, подхожда приятелски, "те го приемат като част от себе си, от обществото, и е изключително безопасно – стават мили, любезни, раздават се".

Фоз до Игуасу е малък град известен със своите водопади и най-голямата водноелектрическа централа в Латинска Америка, където се случват много концерти с оперна и класическа музика. След приключването на концерта в полунощ се прави осветление на водната стена, след което туристически открити автобуси разхождат посетителите около цялото езеро. "Водопадите Игуасу реално са най-големия и най-пълноводен водопад в света. Той има дебит 6 500 куб. м/сек. Говори се, че е два пъти повече от Ниагара. 275 водопада се слети в една огромна стихия, една огромна водна стена, като усещането е неописуемо,“ сподели още Петя Илиева и допълни, че самият град Фоз до Игуасу е на тройната граница и Мостът на дружбата свързва Парагвай с Бразилия, а в Аржентина се минава по съвсем близък път. Тройната граница е направена така, че там се сливат две реки и границите следват изцяло природния бряг на реките и на ландшафта".