Писането, математическото организиране на словото, наречено художествена литература, е чиста проба шизофрения. Ако се превъплътиш в твоя герой, нещата ще се получат. Това каза писателят, рецензент и журналист Христо Карастоянов в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

Добрият писател по думите му трябва да умее да изчезне в своя герой, без обаче да се изгуби. "Ако ти не се превърнеш в героя си, не започнеш да ходиш, да говориш, да се храниш като него, няма да се получи.“

За езика, който писателят използва в историческите си романи, казва, че не е осъвременен, а съвременен.

Христо Карастоянов отбеляза, че преди около 15 години в българската литература се появява една интересна тенденция – романи и текстове, които се вглеждат в миналото с въпроса какво общо има то с настоящето. "Първи беше Милен Русков с "Възвишение“. След това се появи книгата на Ангел Игов "Кротките“, "Хавра“ на Захари Карабашлиев, епатажните книги на Алек Попов за партизанското движение. На мен това страшно ми харесваше, защото вглеждането в миналото и търсенето на асоциации с днешния ден лично мен ме накараха да си мисля, че в България историята е нещо като митологично животно Уроборос – косматата змия, която е захапала опашката си. Върти се тя, върти се, едно и също става“, сподели писателят.

Според него работата на рецензентите и редакторите става все по-пренебрегвана от съвременните млади автори. "Има издателства без редактори, да не говорим за рецензенти. Рецензентът е първият ти читател, той най-добре вижда грапавините, пропуските, гафовете в твоя текст и ако ти наистина искрено, с цялото си сърце си направил това, което си изпратил до издателя, се вгледаш не в похвалите, а в забележките, работата ще стане. Имал съм работа и с единия, и с другия вид автори. Тези, които са отхвърляли рецензиите, са намирали начин да пробият в литературния пазар, но те не са нещо, което ще остане“, коментира Христо Карастоянов.