Бирата “Гинес" се прави в Дъблин. В различните пъбове тя се различава по кремавия цвят на пяната, която е като крем. Точно както в сладкарството и кулинарията при сервирането на бира “Гинес" има процес, който се спазва, за да бъде накрая всичко както трябва. Когато ти сипят първият път бирата се оставя да отлежи, след което се сипва отново, пак отлежава и чак тогава може да се завърши с кремавата пяна отгоре и да се сервира. Това каза за предаването “Животът на фокус" на Радио “Фокус" с водещ Ася Александрова сладкарят, хранителният терапевт и кулинарен инструктор Мила Милър.

Храната за Мила Милър е дар, страст и призвание, има много лица и всички тези лица обичат вкусната и красива храна. Храната в Дъблин според нея е интересна, но не и впечатляваща. Там тя опитва традиционни ястия които никога не е опитвала, нещо между супа и яхния, манджа с грозде, която няма отчетливи цветове. Опитвала е ребра със специален сос, но я впечатляват закуските, ирландска закуска приличаща на инглиш брек фъст, но малко по различна. “Навсякъде в пъбовете сервират доста дебели филийки черен хляб, мокър, влажен хляб с коричка, на който задължително в състава му има “Гинес" бира. На летището се оказа, че можеш да купиш като подарък, рецепта със съставките на този хляб и да си направиш у дома хляб с “Гинес" бира", сподели Мила Милър.

Мила Милър много обича морето, което я вдъхновява, укротява, и тя намира баланс в него. Преди години животът я среща с няколко капитани, един от които й предлага да се включи в негово плаване в рамките на една седмица, което се нарича чартър. Това се случва през един късен септември, изключително време за плаване, не е горещо, водата е топла, не е пренаселено. В труден период от живота й усеща, че морето я събира, кара я да спре, да замълчи, и да укроти емоциите, бушуващи в нея. Тогава осъзнава, че морето е изключително мощно средство чрез което човек може да погледне вътре в себе си, едновременно с това може да е и лековито. “Огромното синьо те кара да се чувстваш малък и проблемите ти стават незначителни. С течение на времето продължих да плавам с много приятели с яхти, катамарани, човек може да избира по-екстремно, спортно плаване или да бъде като на хотел във водата. И може би с правилните хора се получи и нещо много красиво, което към днешна дата е един уникален продукт, а именно Кулинарно училище във водата. Много ни се получава. Бях на една интересна флотилия, много лодки заедно, плавахме имаше много партита. Една от вечерите се нарича кулинарна вечер и на всяка лодка екипажите приготвят храна. И ние също се представихме. На мен не ми стигна това и аз си казах, че искам повече да готвя на лодка. Тогава ми хрумна идеята да правя плаване и готвене и готвенето да е повече, да има повече морска храна, защото в Гърция морето страшно много дава - риба, октопод, калмари, скариди, риби и всички са адски вкусни и си ги хващаме сами тези морски дарове. Разбрах, че дънните риби са най-вкусните риби, имаме барбекю на борда, можем да консумираме рибата и даровете както сурови, така и да ги обработим по някакъв начин, задължително правим рибена чорба с много видове риба", разказа Мила Милър.

“Преди да се качат гостите, за да се научат да готвят на катамарана, ги проучвам предварително за алергии, и кой какво обича. За мен е изключително важно гостите, които са на лодката да се чувстват много специални. Важно е да знам имам ли някакви ограничения, ако има вегетарианец, дали би консумирал морска храна и се съобразявам с това. Сега има все по-голямо разнообразие и спектър на хранене, хора, които се хранят според Аюрведа или по източни начини,  и всеки може да бъде обгрижен с това, което се храни. Смятам, и че е много интересно за останалите, които се хранят разнообразно и с всичко, да опитат нещо различно. На борда имаме и изцяло растителни рецепти, за да се види, че те са доста интересни. Уменията, които успяват да усвоят гостите на катамарана след седмица плаване е храната да е разнообразна и всяко хранене да е пълноценно хранене. Да запомнят, че в едно хранене трябва да има всички макронутриенти. Във всяко основно хранене за възрастните пък и за децата е важно да има протеин, въглехидрат, мазнина, и зеленчук. Френч тост или пържена филия предлагам с брьош - особен вид хляб от обогатено сладко тесто. Моят брьош е занаятчийски хляб с квас, сладък е и с квас. Приготвям го като филийка от този хляб натопявам в разтопен ванилов сладолед и това нещо минава през тиган с масло, може да се сервира с пресен плод. Това е моят френч тост. Трайните продукти за борда на катамарана си набавям от България. За всичко останало разчитам на Атина и вече имам изградени отношения с един уникален месарски магазин, откъдето поръчвам рибай стек, порциран само за мен, магазин за местни сирена, риган и подправки, неща автентични и пълни с вкус, които не бих взела от никъде другаде. Предпочитам лесните рецепти, които се правят лесно и най-вече чувството как ще се усетиш, след като хапнеш  от тази храна", подчерта Мила Милър.

Прословутата рибена чорба, която приготвя, трябва да бъде и гореща, и люта, и кисела, но за да я направиш добре трябва да си я сгрешил няколко пъти. Може да се сготви вкусна рибена чорба и от един вид риба. “Моята рибена чорба е сбор от различни съвети, различни рецепти, от различни кътчета, защото на морето рибената чорба се прави по един начин, в Северна България по друг начин, а в Сиатъл-САЩ се прави по трети начин. Аз съм събирала начини, рецепти, вкусове, за да стигна до рецепта,  която може да обедини характерният вкус на рибената чорба, да я направи лесна за приготвяне, и да бъде отчетлива. За мен всяко едно ястие трябва да има характер, да се запомни с нещо. И това нещо в моята рибена чорба е саламурийката, която се прави с люто, зелени подправки, става гъста паста, която добавяш накрая с лъжичка в супата си. Супата трябва да е гореща, да идва директно от котлона и най-вкусно е, когато  споделиш ястието с някой, когото харесваш. Киселият вкус се постига с много оцет в саламурийката, има чесън, люта чушка, пипери, това е тайната на рибената чорба", обясни Мила Милър.

На борда на катамарата гостите готвят, не случайно се нарича “Кулинарно училище във водата". Това не е лодка на която има готвач. Това е училище в което аз каня хората да се включат в приготовленията за нашите общи хапвания. Хората, които се качват на катамарана може да се познават, но опитът до момента е, че това са сборни екипажи, което прави преживяването интересно. Когато си във ваканция си друг. Не бързаме за никъде и програмата си зависи от нас, ако някой иска да се къпе цял ден в морето, или да ходи,  да чете, да готви, да не готви, да лови риба е свободен да го прави. Няма нужда всеки който дойде на Кулинарното училище да готви, може да готви тогава, когато му е интересно. Имам часове в кулинарната академия, в които става ясно, че жените и мъжете трябва да използват различен тип мазнина. Според източниците за наука на храната, жените се повлияват по-благоприятно от растителни мазнини, което означава дами, хапвайте авокадо, кокосово масло, ядки, маслини, зехтини, тахани и т.н. При мъжете чисто хормонално те са окай и се повлияват добре от животински мазнини - краве масло. В курсовете по сладкарството десертите ми са без глутен, захар и животински продукти. Живеем във време с изобилие на продукти и имаме все повече нужда от това да изключим някакъв вид храна - бяло брашно, бяла захар, при това изобилие на варианти за мен е удоволствие да експериментирам и създавам десерти, които на финала със заместените продукти се оказват по-добри и по-щадящи. Бялата захар може да бъде заместена с различни видове подсладители, аз я замествам с еритритол - захарен алкохол с нула калории, не се разлага в тялото, подслажда и охлажда. Интересен и достъпен продукт. Може да се готви с мед, сушени плодове, течни подсладители от типа на сироп от фурми, агаве. Използвам подсладители, като брашно от рожков, сушени плодчета без добавена захар. Един козунак може да бъде заместен с доста изискан сладкиш, който освен безглутенов, може да няма никаква бяла захар в него,  с една капачка “Амарето" вътре. И да си хапнеш сладкиш, който създава усещането за празничен хляб, но без глутен, без захар, без мая, която ферментира повторно в стомаха. Има продукти с които да щадим тялото си, защото ние сме тези, които определяме как да се чувстваме. Науката за храната може да променя животи и знаещият може да  помогне човек да подобни здравословното си състояние само благодарение на факта, че се е заел да учи кулинария. Това е моментът, който ми носи най-голямо удоволствие", заключи Мила Милър.