В малко светилище в Северна Гърция местните жители, стискащи икони на гръцки православни светци, танцуват на лири и барабани в подготовка за церемония, на която ще ходят по огъня боси, пишат от Reuters.

Нестинарството, което се празнува в края на пролетта в село Каракавак, отбелязва деня, в който преди векове е изгоряла църква в село Кости, днешна България.

Чувайки виковете на Свети Константин и Елена, селяните се втурват в огъня и невредими спасяват иконите си - картини на свети фигури, които се считат за свещени в източноправославната религия.

С настъпването на нощта в Каракавак огънят, изграден от дълги пръчки, се сплесква в кръг от нажежена жарава. Стотици зрители стоят зад оградата, за да наблюдават малцината, които се осмеляват да пребягат.

"Определено усещаш нещо в основата на своето съществуване, което те кара да се чувстваш по-освободен", казва Харис Порфиридис преди да вземе участие. "Да излезеш невредим се основава на вяра", смята той.

"Понякога усещаме студена вълна, която се спуска към краката ни и угасва въглените... Ако се съмнявате в това, което се случва дори за момент, можете да се изгорите."

Съчетание от древен екстатичен танц и православно християнство, ритуалът е пренесен в общностите в Каракавак и четири други села от предци, преместили се от Турция през 1922 г.

Физиците имат научни обяснения за феномена "ходене по огън". Според тях се изисква внимателна техника на ходене, за да се избегнат наранявания по краката.

Петдесетгодишната Мария Хрити, която всяка година ходи по огъня, обяснява, че всичко е свързано с преодоляването на страха. "Някои хора може да кажат: "Не, това не се случва"... но можем да достигнем друго измерение, когато вярваме и когато забравим за страховете си."

Баща й Кириакос Хритис съжалява, че никога не е повярвал в ритуала. "Покойният ми дядо и баба ми разказваха, че светецът трябва да ти покаже знак, с който да те прикани да пробваш. Но все нещо в съзнанието ме възпира с думите "Не, не стъпвай, не настъпвай, не си готов".