Микропластмасите – невидимите нашественици, които се прокрадват през канализацията и се връщат, за да ни напомнят, че дори най-усъвършенстваните технологии не могат да победят пластмасата. Всеки път, когато пуснем пералнята, мием лицето си или използваме шампоан с "микроперли“, вкарваме в системата миниатюрни пластмасови частици, които се изплъзват от пречиствателните станции като шпиони в шпионски филм.

И макар да вярваме, че съвременните пречиствателни съоръжения ще спрат всичко вредно, реалността е по-цинична: пластмасовите частици с размери под 5 мм минават необезпокоявани и се вливат в реките, моретата и накрая – в телата ни.

Учени алармират: Микрофибрите и микрозърната не се улавят напълно

Проучване на учени от Университета в Тексас, Арлингтън, доказва, че настоящите технологии в пречиствателните станции са добри, но не достатъчно добри. Изследователите предупреждават: дори и най-модерните филтри не успяват да премахнат изцяло микропластмасата, особено два вида – микрофибри и микрозърна.

Микрофибрите са тънки нишки от синтетични тъкани (полиестер, найлон, акрил), които се отделят масово при пране. Те съдържат багрила и химически добавки, които оцветяват водата не само в буквалния, но и в токсичния смисъл.

Микрозърната – някога популярни в козметиката – все още присъстват в системите, въпреки забраните. Изработени от полиетилен и полистирен, те се задържат упорито в отпадъчните води, натрупани от десетилетия употреба.

Пластмасови частици с химическо оръжие

Тези микроскопични частици не идват сами. Те носят със себе си товари от токсични съединения – бисфеноли, PFAS, антибиотици, забавители на горене, пластификатори. Микропластмасите буквално действат като гъби, които попиват замърсителите от околната среда и ги пренасят в растенията, почвата, водните организми и – неизбежно – в човека.

Съществуват основания да се подозира, че редовното излагане на микропластмаса и нейните химически "партньори“ води до хормонални смущения, възпалителни процеси, дори рак и сърдечно-съдови заболявания, пише Meteo Balkans.

Измерваме погрешно, пречистваме неефективно

Изследването изтъква и един парадокс: няма стандартизиран начин за измерване на микропластмасата. Различните лаборатории използват различни методики, което прави сравненията на данни почти невъзможни. Частиците с различна плътност, форма и химичен състав се държат по различен начин – някои потъват, други плават, трети се свързват с биомаса и остават "невидими“ за уредите.

Без единни критерии, без адекватни политики и без обществен натиск, сме оставени на милостта на частици, които не познават граници – нито географски, нито биологични.

Информираност + действия = шанс за промяна

Какво можем да направим? Оказва се – повече, отколкото мислим.

Избирайте дрехи от естествени материи – памук, лен, вълна.

Перете по-рядко и по-хладно – така се отделят по-малко микрофибри.

Поставете филтър в пералнята – има евтини решения на пазара.

Избягвайте козметика с микропластмасови съставки (polyethylene, acrylates).

Подкрепяйте законодателни инициативи за етикетиране и забрана на микропластмасата.

Големият замърсител с невидимо лице

Микропластмасата е тихият еквивалент на климатичната криза – невидима, но повсеместна; миниатюрна, но с гигантски последици. Ако не ограничим разпространението ѝ днес, утре ще я дишаме, пием и ядем без право на избор.

Както казват учените: "Проблемът не е, че не знаем. Проблемът е, че знаем – и не правим достатъчно.“