Американски учени предупреждават, че гневът може да има сериозни последици за здравето. Според скорошно проучване дори кратки епизоди на гняв могат да повлияят на функцията на кръвоносните съдове, увеличавайки риска от инфаркт или инсулт за до 40 минути. По принцип гневът може да убива, сочи проучване, цитирано от Daily Mail. 

Д-р Даичи Шимбо, автор на изследването и професор по медицина в Колумбийския университет, казва: "Видяхме, че предизвикването на състояние на гняв води до дисфункция на кръвоносните съдове, въпреки че все още не разбираме какво може да причинява тези промени". Изследователите идентифицират това явление като "увреждане на разширяването на кръвоносните съдове". Това нарушение на кръвния поток може да увеличи риска от инфаркт или инсулт.

Как е проведено изследването

Изследователите са изследвали данни от 280 доброволци на средна възраст от 26 години. Те са били инструктирани да се отпуснат за 30 минути, като през това време им е било забранено да говорят, да използват телефона, да четат или да спят.

Преди да бъдат разпределени на случаен принцип за една от четирите осемминутни задачи, на всичките 280 доброволци им е измерено кръвното налягане. Една от задачите е да си припомнят лично преживяване, което ги е ядосало, докато друга иска от тях да си припомнят момент на безпокойство или да прочетат изречения, предназначени да предизвикат тъга в тях. Четвъртата задача е била емоционално неутрална, включваща многократно броене до 100. Измерванията на кръвното налягане и вазодилатацията са били направени на три минути и след това 40, 70 и 100 минути по-късно. Освен това са им взети кръвни проби за оценка на клетъчното здраве.

Какво установяват изследователите 

"Тези, които си спомнят минали събития, предизвикващи гняв, са стигнали до нарушена вазодилатация от нула до 40 минути след задачата. Увреждането вече не е налице след 40 минути. Няма статистически значими промени в лигавицата на кръвоносните съдове на участниците в нито един момент, след като са преживели емоционалните задачи на безпокойство и тъга".

В статия, публикувана в Journal of the American Heart Association, изследователите посочват ограничения, свързани с малкия размер на изследването. Те отбелязват, че "не е ясно дали резултатите ще се прилагат за по-възрастни хора с други здравословни проблеми, които най-вероятно биха приемали лекарства". 

"Това проучване перфектно добавя към нарастващата база от доказателства, че психическото благополучие може да повлияе на сърдечно-съдовото здраве и че интензивните остри емоционални състояния като гняв или стрес могат да доведат до сърдечно-съдови инциденти. Например, знаем, че силната тъга или подобни емоции са често срещан фактор за Такоцубо кардиомиопатия (синдром на разбито сърце). Събития като земетресения или дори когато става въпрос за фен, който гледа футболен мач, което причинява стрес, може да доведе до миокарден инфаркт (сърдечен удар) и/или аритмии", обясни д-р Глен Левин, професор по медицина в Baylor College of Medicine в Хюстън, който не е участвал в изследването.

От началото на тази година преждевременните смъртни случаи в Обединеното кралство от сърдечно-съдови причини, като инфаркти и инсулти, са достигнали най-високото си ниво от десет години. Затлъстяването и свързаните с него състояния като високо кръвно налягане и диабет са основните фактори, участващи в това тревожно увеличение.