Периодът от 2005 до 2012 година за Сърбия беше особен момент, белязан от близкото минало и на страната, и на региона, и на отношенията със съседите. Това беше момент, в който се преодоляваха много натрупани преживелици, много негативни нагласи, много болка, от които се появиха и много надежди, и трябваше да се отговори на надеждата, която се беше появила и у сърбите, и у съседите, и у държавите от бивша Югославия. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" дългогодишният посланик в Белград Георги Димитров, който представи новата си книгата "Белградски преживелици“ в столичния литературен клуб "Перото“.

 

Най-значимите събития през този период са процесите на разпадане на бившата Югославия и създаването на понятието "Западни Балкани“ – отделянето на Черна гора, което по думите му е преминало доста цивилизовано и спокойно, и големите трусове около независимостта на Косово. "Това, което беше бивша Югославия преди това, стана Западни Балкани с всичките последици от това от гледна точка на тяхното интегриране в регионалната и европейската конфигурация на сигурност, създаването на нови отношения между тях, но и на нови отношения между България и Сърбия, защото трябваше да се променят много институционални и нормативни връзки от предишни години, което не беше лесна задача,“ разказа той.

 

Книгата "Белградски преживелици“ разказва за процеса на реформи в Сърбия на икономиката, на финансовата система, на социалната система и мястото и помощта на България за случването на тези процеси. "Твърдя, че ние направихме доста, за да помогнем на реформите в Сърбия и като търговия и взаимен обмен, който нарасна тогава, и като български инвестиции в Сърбия и с предоставянето на експертна помощ в техните периоди на желание да се интегрират към Европа,“ каза още дипломата, като според него в Сърбия е имало голям интерес сред обикновените сръбски граждани, сред местните власти и стопански камери от това да общуват с България.

 

Посланик Димитров разказа още за работата си с българското малцинство в Сърбия, като я определи като много благодатна и интересна, като за приобщаването към българската култура и традиции на българите в различните селища в Сърбия са организирани различни мероприятия и посещения на влиятелни българи, както и специални училища за българчетата в тези райони. Специално внимание се обръща и на българите от Западните покрайнини – един беден район, традиционно оставени от вниманието и на сръбската, и на българската държава. "Това, което не достига там, са инвестициите, грижата на бизнеса, работните места, висока е безработицата, социалните проблеми са големи. Нещата бяха многопосочни от гледна точка на работата на посолството с многото проблеми по отварянето на български паралелки в местните училища и организирането на църковни служби в българските църкви в тези места.“