На 9 февруари започва поредното издание на фестивала Master of Art, който показва изкуството в различните му форми. Тазгодишното издание се открива с филм за българин, който през 70-те години бяга от комунистическия режим у нас и се установява в Италия. Режисьорът Мария Аверина гостува в “Денят на Фокус" по радио “Фокус". Тя разказа за лентата “Да летиш с плавници".

Във филма се разглежда пътят на Алцек Мишев от Дупница до световната сцена, който е дълъг. “Рисува от дете, но не може да учи в художествена гимназия, бил е в литературна паралелка - и досега е четящ човек. Приет в Художествената академия и се школува академично. Държан е встрани - семейството му е репресирано. Социалистическият реализъм е бил чужд за него. Той твърди, че абстрактното му рисуване не се възприема добре у нас и затова бяга по сложен и труден начин през границата", разказва режисьорът.

“Стига от Югославия до Рим - там му казват, че абстрактният експресионизъм е минала тенденция. Мишев се включва обаче в пърформански, в които основата е езикът. Така той решав да прави буквални заглавия - вдъхновен от Радичков. Например казва - ще направя басейн в галерия, плувам в студена вода в галерията и критиците започват да виждат дълбоки смисли в тези негови визуализации", каза още събеседникът.

“Заглавието на филма е по повод първия му колаж. Канен е на Биенале за съвременно изкуство в Грац, където прави рисунки на плавници, с които лети през държавните граници. Критичен е към съвременното изкуство и смята, че е доста разрушително и Италия му импонира с класическата си традиция", поясни Аверина.

През 75-та г прави поетична инсталация -визуален спектакъл с 6 огромни балона в Милано, пълни с Хелий - “Музика от небето". “Компютър генерира музика по звездни карти и е много красив пърформанс. Той рискува, защото крайнолевите са били много активни и да събереш много хора на едно място е било голям риск.Прочува се основно с преплуването на Атлантика - автоироничен пърформанс, като плува по 4 часа на ден в басейна на най-големия круизен кораб в света", даде подробности Аверина.

Пристига в Ню Йорк и там галеристът на Уорхол Лео Кастели затваря галерията и му казва, че му предлага американско гражданство заради таланта му. “Чрез теб ще докажем, че Америка е страна на свободното изкуство", твърди Кастели. Мишев отказва, защото се възприема като европеец.

“Аз стигнах до артиста благодарение на сценариста на филма Марияна Светославова, която го откри в социалните мрежи. Беше написала страхотна статия за него в портал “Култура" и така се свързахме с нея. Запитах се защо в България не сме чували за Мишев и това ми стана интересна тема. Не мога да дам отговор на този въпрос - в чужбина бунтарите стават известни личности, а в България ги забравяме", свидетелства Аверина.

“Спечелихме субсидия за филма, а Алцек имаше идея да направи изложба в България. Поканихме го в галерия на моя позната и той реши, че ще приеме заради името на галерията “Басейнът" на Виктория Драганова. Дойде в София с идеята да остане няколко дни. Остана очарован! “Това е Милано преди 20 г!", сподели ни. Удължи престоя си извън предвиденото и казаха, че тук има нещо автентично, истина, която търся. Съпругата му също обикна града", разказа Мария Аверина.

“Алцек ме интригува с търсенето на смисъл в изкуството и в живота. Той е цялостен - търси по-класически форми и иска това да бъде животът му. Трансформацията му към хармонията ми допадна. Човек да не спира и да не се страхува да бъде опозиция на мейнстрийма - това е основно негово послание", смята режисьорът