Терминът "нарцисизъм“ произхожда от гръцката митология, по-специално от приказката за Нарцис, ловец, който се фиксира върху отражението си (Cleveland Clinic, 2023). В съвременната психология нарцистичното личностно разстройство (НРЛ) се простира отвъд фиксацията върху физическия външен вид, обхващайки черти като интелигентност, харизма, успех и сила (Kacel et al., 2017). То е с по-голяма честота сред мъжете (Rosenthal et al., 2020).

Скритият характер на нарцистичните вярвания и поведение обаче усложнява точните оценки, подчертавайки неуловимия характер на това състояние. Според Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства - DSM-5 от Американската психиатрична асоциация, нарцистичното разстройство на личността  е психологическо състояние, белязано от трайни черти на грандиозност, фантазии за безгранична сила и ненаситно желание за възхищение, включително когнитивни, емоционални, междуличностни и поведенчески аспекти (American Psychiatric Association, 2013).

Нарцистичното разстройство оказва дълбоко влияние върху самовъзприемането, междуличностните отношения и психосоциалното благополучие. Сложната мрежа от нарцистични черти, варираща от преувеличено чувство за собствена значимост до всеобхватна липса на емпатия, поставя значителни предизвикателства не само за пряко засегнатите, но и за по-широката обществена среда (di Giacomo et al., 2023). 

Отвъд първичните си прояви нарцистичното личностно разстройство е сложно състояние на психичното заболяване, често съпътствано от други психични нарушения, като разстройства на настроението, биполярно разстройство и разстройства, свързани с употребата на вещества (Mitra, 2023; Yaqoob и Ahsan, 2023). Тези съпътстващи заболявания създават значителни предизвикателства при диагностицирането и лечението.

Чрез интегриране на установени критерии и психолингвистичен анализ може да се осигури критично изследване на това как езикът едновременно отразява и оформя когнитивните и емоционални измерения на нарцистичното поведение. Установено е,  че разпознаването в използването на специфичен език при лица с НРЛ разкрива основните когнитивни и емоционални характеристики на разстройството, особено грандиозност, правомощия и дефицит на емпатия.

В основата на нарцистичното личностно разстройство лежат девет отличителни критерия, очертани от DSM-5-TR™. Те капсулират начините, по които нарцисизмът прониква в мислите, чувствата и действията на лицето.

Следният списък анализира всеки критерий, разкривайки поведенческите и психологически аспекти на НЛР заедно с потенциални психолингвистични прояви:

 Грандиозно чувство за собствена значимост: Хората с нарцистично разстройство често надценяват възможностите си, поставят неоправдано високи стандарти за себе си и се занимават с хвалене или преувеличаване на постиженията си. Езиковите маркери на грандиозността могат да включват честа самореклама, използване на самохвалство и склонност да се омаловажават постиженията на другите.

Чести фантазии за успех и власт: Лицата с НЛР таят фантазии за притежание на успех, сила, интелигентност, красота, любов и себеосъществяване. Това може да е очевидно в използването на език, който подчертава господството, контрола и превъзходството.

Вяра в превъзходството: Хората с нарцистично личностно разстройство  се смятат за специални или уникални, свързвайки се само с хора, които смятат за достойни. Психолингвистичният анализ може да идентифицира чувството за право, отразено в техния езиков избор, като отправяне на постоянни изисквания или очакване на преференциално отношение.

Потребност от възхищение: Крехкото им самочувствие води до често съмнение в себе си и загриженост за мнението на другите, което води до постоянна нужда от възхищение и комплименти. Това може да се прояви в търсене на прекомерни комплименти или утвърждаване чрез език, потенциално използване на манипулативни тактики или фино ласкателство, за да се спечели възхищение.

Право: Лицата с нарцистично личностно разстройство притежават повишено чувство за собствено достойнство, очакват благоприятно отношение до неразумна степен и изразяват гняв, когато очакванията им не са изпълнени. Езиковите маркери на правото могат да включват чувство за превъзходство, отразено в избора на думи и склонност да се правят неразумни изисквания.

Желание за експлоатация на другите: Съзнателна или несъзнателна експлоатация характеризира нарцистичното личностно разстройство, тъй като тези лица създават взаимоотношения с онези, които повишават тяхното самочувствие или статус, като съзнателно се възползват от другите. Това може да се отрази в убедителен език, използван за манипулиране на другите или липса на съпричастност към последствията от техните действия.

Липса на емпатия: Нарцистичното личностно разстройство включва казване на неща, които могат да наранят другите, гледане на чувствата на другите като признак на слабост и задържане на доброта или интерес. Езиковият анализ може да разкрие съсредоточаване върху личния интерес, неспособност да се признаят емоциите на другите и пренебрежително отношение към чувствата на другите.

Честа завист: Постоянното чувство на завист към успеха на другите, съчетано с очакване за получаване на завист, определя този критерий. Психолингвистичният анализ може да изследва как те изразяват завист или как възприемат реакциите на другите към тях.

Арогантност: Покровителственото поведение, снобството и снизхождението са типични прояви на арогантност при хората с нарцистично личностно разстройство. Това може да се отрази в снизходителен език, липса на уважение към другите и склонност към омаловажаване или отхвърляне на чуждите мнения, пише Puls.bg.