Мнозина намират утеха в звездите, обръщайки се към хороскопите, за да разгадаят енигмите на личността си и да предвидят какво им предстои. Въпреки че зодиакалните знаци и хороскопи може да изглеждат модерни, астрологията е оформила дълбоко цивилизациите през хилядолетия, въпреки критиките от страна на скептиците, които се позовават на липсата на емпирични доказателства и научна издържаност. Ето защо астрологията остава мощен инструмент за мнозина, търсещи насоки в един непредвидим свят.

Древният произход на хороскопите

Практиката на астрологията за първи път възниква в Древна Месопотамия през II хилядолетие пр.н.е. в град Вавилон звездите и планетите били използвани за тълкуване на поличби от боговете“, казва експертът по древния и класическия свят от Великобритания Жасмин Елмър.

Въпреки това, само някои хора били смятани за квалифицирани да правят тези тълкувания. Вавилонските жреци имали за задача да описват в подробности как небесните тела биха повлияли на обществото, особено на царя и държавата. Това е известно от Enuma Anu Enli, поредица от 70 клинописни плочки, съдържащи около 7000 небесни поличби.

Вавилонците разработили 12 астрологични знака, някои от които по-късно били включени в западния зодиак. Древните гърци нарекли тези 12 звездни знака на съзвездия и ги свързали с конкретни дати въз основа на тяхното подравняване спрямо Слънцето. Тези знаци са Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Освен това "зодиак“ произлиза от гръцката фраза zōdiakos kyklos, което означава "зодиакален цикъл“.

Въпреки приноса на гърците към астрологията, хороскопите не са преобладаващи в Древна Гърция. Вместо това фокусът падал върху използването на звездите за свързване с боговете чрез гадаене, "което по същество е всякакъв вид ритуална практика, която е свързана с разговор с боговете“, казва Елмър. С течение на времето вавилонската астрология, която тълкувала небесните събития, се сляла с гръцките практики за гадаене. Това смесване довело до разработването на по-персонализирани хороскопи, каквито виждаме днес.

Клавдий Птолемей, астролог и астроном от Александрия, Египет, поставя основите на западната астрология в своя “Тетрабиблос" (Tetrabiblos) или трактат по астрология в четири книги, наблягайки на индивидуалния аспект на астрологичното тълкуване. Това е мястото, където за първи път възниква концепцията за лични хороскопи или идеята, че хората могат да четат и интерпретират звездите, за да научат за собствения си живот.

Докато западният зодиак е широко признат, други културни практики също са оформили астрологията в световен мащаб. В Индия ведическата астрология включва древни индуистки вярвания и практики, предлагайки уникална гледна точка върху небесните влияния. Китайската астрология, вкоренена в даоистката философия, определя знаците на животните въз основа на годините на раждане, оказвайки влияние върху културните практики и обществените вярвания.

От придворни предсказания до алхимични занимания

През Средновековието астрологията е широко разпространена и оказва значително влияние върху ежедневните решения. Тя била практикувана не само от лекари, астрономи и други научни специалисти, но също така изиграла решаваща роля в развитието на алхимията, протонаучния предшественик на химията.

През XIV век в Европа астролозите обикновено можело да бъдат видени в кралските дворове, където редовно предоставяли лични хороскопи на монарсите. Тази практика била толкова разпространена, че Карл V от Франция дори поръчал превода на астрологични текстове. Въпреки това, репутацията на астрологията се променя по време на процесите срещу вещици от XV век в Англия, където тя се свързва с магьосничество и езичество. В резултат на това някои монарси започват да се дистанцират от индивидуалните хороскопи.

Ренесансът бележи възраждане на общия интерес към астрологията на лично и философско ниво. Сред разчитането на християнските вярвания и естествените науки, частната практика на астрологията процъфтява. Това води до създаването на астрологични карти и календари, премахвайки предишните езикови и образователни бариери пред астрологията и тълкуването на хороскопи.

Един забележителен европейски астролог, Лионхард Турнайзер, нает от немски принц, публикува книга с изскачащи прозорци (т.нар. ,,Pop-up" книги) през 1575 г., озаглавена “Астролабиум" (Astrolabium), която може да се използва за създаване на индивидуални хороскопи с помощта на диаграми от въртящи се дискове (волвели).

 

Съвременното възраждане на хороскопите

Въпреки това разпространението на астрологията и хороскопите избледнява с началото на научната революция и последвалата епоха на Просвещението. До края на XVII век астрологията рядко се практикува. Личните хороскопи се възраждат в съвременната история в началото на XX век с появата на вестникарската колона за хороскопи.

През 1930 г. Sunday Express публикува хороскоп за рождения ден на принцеса Маргарет, написан от известния британски астролог Р. Х. Нейлър, пише nationalgeographic.bg. Подобно на много съвременни астролози, Нейлър използва натална звездна карта, за да предскаже хороскопа на принцеса Маргарет три дни след нейното раждане. Като цяло наталните звездни карти използват датата, часа и мястото на раждане, за да създадат моментна снимка на небето от момента, в който сте се родили. Анализът на диаграмата дава представа за личностните черти и пътя в живота на човека.

Анализът на Нейлър на звездната карта на принцесата прогнозира, че тя ще има "наситен със събития“ живот и че "събития от огромно значение за кралското семейство и нацията“ ще се случат около седмия ѝ рожден ден. Това привличa много обществено внимание, което кара вестника да поръча още статии na Нейлър.

Не след дълго той започва да списва седмична колона, наречена "Какво предричат звездите“, която предлага съвети въз основа на рождените дни, които се падат през дадена седмица.

Вестниците в САЩ, като Boston Globe, също започват да пускат колони с хороскопи по това време. През 80-те години на миналия век много вестници създаватспециални астрологични телефонни линии, които позволяват на читателите да се обадят и да получат персонализиран хороскоп.

Днес хороскопите са по-популярни от всякога, особено сред поколението Z и поколението Y (милениумите) . Отвъд астрономическия си произход, астрологията, според експертите, може да насърчи чувството за общност и да доведе до социално сближаване. Карл Юнг, известен психолог, който изследва архетипните символи на астрологията и тяхното въздействие върху човешката психика, предполага, че астрологията предоставя език за разбиране на универсалните модели на човешкия опит.