Празниците, от края на годината досега, са един завършек на дълъг цикъл, който се води в народната култура като Хаосните дни, които започват още от Игнажден. това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей - Пловдив.

"В народната култура има много забранителни действия, които се спазват през всичките тези почти 13 дни, в които хората не излизат вечер. А ако излязат, носят чесън срещу демоничните същества, срещу "караконджо", както се казва. Това са страшни сили, в които са вярвали в миналото. И както казват в народната култура, светлината ги прогонва. И когато се явява вече електричеството навсякъде, започва да отмира вярата в тези тъмни сили, но дотогава са спазвани строго всички забрани и предпазни мерки. А очистителната сила на водата е другото средство, което измива и прекъсва дейността на тези преходни дни между старата и идването на новата година. И това започва още с 5 януари, когато се нарича деня Водокръщи, или Кръстовден в Родопите, Водокръст в Охридско, а пък в някои райони и Попова коледа, с тази очистителна, целебна сила на водата", разказа Грозделина Георгиева.

В райони, където има свещеник, свещеникът кръщава водата, пуска кръст в нея и я освещава, а след това с котле обикаля селото и ръси с китка със светената вода. Ако китката замръзне, всички са се радвали, защото се вярва, че годината ще е здрава и берекетна. Домакините му пускат пари в котлето, даряват го с вълна, боб и кой каквото има, а с него ходят деца и млади мъже, които наричат "котки“, а те са събирачи на тези дарове.

"С това очистване се изчистват всички тъмни сили и зли същества, и този ден е постен – не се яде месо, за да са здрави стопаните и добитъка. В тази нощ има също и друго народно вярване, което между другото и до днес е запазено, че тази нощ, между 5-и и 6-и, когато е Йордановден, е магична. Небето се отваря и водата замръзва поне за минута. И се вярва, че който успее да го види, каквото си пожелае, това ще му се случи", разказа още етнологът.

По думите на Георгиева, във всеки дом се прави питка, това е третата постна вечеря и често също е с пара, защото българинът винаги е казвал, че всяко нещо трябва да се повтори по 3 пъти, за да хване дикиш, както се казва, и да се случат нещата. И както на Бъдни вечер се прави такава постна трапеза, на Васильовден се прави питка с пара, това е третият ден - на Йордановден, когато се прави постната трапеза. А домът се прекадява. Отново възрастният разчупва питката и раздава на всички за здраве в дома и късмета да се види, да се препотвърди в къщата и в домашните. А от житото, което се оставя на трапезата, се запазва, и то се засява в земеделската нова година на Симеоновден, на 1 септември.

"А тамяна с въглените, които се използват за прекадяването не догаря, за да може да се запазят, и цяла година се използва за лечение на домашните хора. Лемежът, който се използва за огнището и иконите, на следващия ден, на Йордановден, когато е върховият ден на очистителната магична сила на водата, всичко това се измива на река или на течаща вода се измива, както и хората, които следват процесията. Ако има млади момичета, те също се измиват на течащата вода, за да са бели и червени и да не ги хващат струпеи през цялата година или да няма изприщване по лицата", разказа още етнологът.

Грозделина Георгиева разказа още, че в Родопите се празнува един много интересен обичай – Савойница, който се прави от млади момичета. Едната я преобличат като момче, а другата я правят булка, но не с обичайните дрехи, а и правят чул от мъжки плътен червен пояс. И така те започват да обикалят селото, и подобно на процесията със свещеника и "котките“, младите момчета, те пък събират различни видове дарове като обикалят с мълчана вода, заложена от предния ден под звездите, донесена от чисто момиче. Това момиче ръси с чула, ръси все едно е свещеник с осветена от звездите и от природата вода и благославя къщите. Тя замества свещеното лице и прогонва злото в тези пространства. Момите пеят различни любовни песни и събират дарове, които след това си разделят помежду си.

Йордановден бележи края на всички мръсни дни, водата е свещената вода, която да помете всичко лошо. На този ден празнуват всички именници Йордан, Йорданка, Богомили, Боян и Бояна, Богдани и всички свързани с Божието име.