Храносмилателните ензими са биологично активни молекули, белтъци по своята химична природа, които играят ключова роля в процеса на разграждане на хранителните вещества до по-малки молекули, които могат да бъдат усвоени от организма. Те се секретират от различни органи на храносмилателната система и работят чрез катализиране на химични реакции, необходими за метаболизма на въглехидрати, белтъци и мазнини.

Според специфичния субстрат ( вещество), което разграждат, храносмилателните ензими биват следните видове: 

– Амилази – разграждат сложните въглехидрати (полизахариди) до по-прости захари. В човешкия организъм се различават два вида амилаза – слюнчена амилаза – секретира се от слюнчените жлези в устната кухина и започва процесът на разграждане на нишестето ( скорбялата) още при акта на дъвчене. Другият вид е панкреатичната алфа-амилаза, която се секретира от задстомашната жлеза ( панкреас) и продължава процесът на храносмилане на полизахаридите в тънкото черво до малтоза и други дизахаридни остатъци.

Протеази (пептидази) – катализират разграждането на белтъците до по-малки пептиди и аминокиселини. Те биват три основни вида:

– Пепсин – активен в стомаха, където разгражда белтъците до пептиди

– Трипсин и химотрипсин – произвеждани от панкреаса, те продължават разграждането на пептидите в тънкото черво;

– Пептидази – ензими, които завършват разграждането на късите пептидни вериги до аминокиселини.

– Липази – разграждат мазнините до глицерол и мастни киселини. Функционират основно в тънките черва и се нуждаят от присъствието на жлъчни киселини, за осъществяване на процесите на разграждане.

Дизахаридази и други ензими – разграждат специфични захари:

– Малтаза – хидролизира малтозата до две молекули глюкоза.

– Лактаза – разгражда лактозата (млечната захар) до глюкоза и галактоза.

– Захараза – разцепва захарозата на глюкоза и фруктоза.

– Целулаза – разгражда сложният полизахарид целулоза до глюкозни остатъци, като не се секретира естествено в човешкият организъм.

Храносмилателните ензими са биологично активни молекули, белтъци по своята химична природа, които играят ключова роля в процеса на разграждане на хранителните вещества до по-малки молекули, които могат да бъдат усвоени от организма. Те се секретират от различни органи на храносмилателната система и работят чрез катализиране на химични реакции, необходими за метаболизма на въглехидрати, белтъци и мазнини.

Видове храносмилателни ензими и техните функции

Според специфичния субстрат ( вещество), което разграждат, храносмилателните ензими биват следните видове: 

Амилази – разграждат сложните въглехидрати (полизахариди) до по-прости захари.

В човешкия организъм се различават два вида амилаза – слюнчена амилаза – секретира се от слюнчените жлези в устната кухина и започва процесът на разграждане на нишестето ( скорбялата) още при акта на дъвчене. Другият вид е панкреатичната алфа-амилаза, която се секретира от задстомашната жлеза ( панкреас) и продължава процесът на храносмилане на полизахаридите в тънкото черво до малтоза и други дизахаридни остатъци.

Протеази (пептидази) – катализират разграждането на белтъците до по-малки пептиди и аминокиселини. Те биват три основни вида:

–  Пепсин – активен в стомаха, където разгражда белтъците до пептиди

– Трипсин и химотрипсин – произвеждани от панкреаса, те продължават разграждането на пептидите в тънкото черво;

– Пептидази – ензими, които завършват разграждането на късите пептидни вериги до аминокиселини.

– Липази – разграждат мазнините до глицерол и мастни киселини. Функционират основно в тънките черва и се нуждаят от присъствието на жлъчни киселини, за осъществяване на процесите на разграждане.

Дизахаридази и други ензими – разграждат специфични захари:

– Малтаза – хидролизира малтозата до две молекули глюкоза.

– Лактаза – разгражда лактозата (млечната захар) до глюкоза и галактоза.

– Захараза – разцепва захарозата на глюкоза и фруктоза.

– Целулаза – разгражда сложният полизахарид целулоза до глюкозни остатъци, като не се секретира естествено в човешкият организъм.

Процесите на храносмилането са сложни и включват участието на различни органи, ензими и други фактори, които съвместно ги осъществяват. Те започват още в устната кухина и пълното им протичане включва участието на стомаха, жлъчния мехур, панкреаса и най-вече тънките черва, където по-голямата част от ензимите осъществяват своите функции.

Устна кухина – храносмилането започва с механичното раздробяване на храната и действието на слюнчената амилаза върху нишестето.

Стомах – киселинната среда активира пепсина, който започва разграждането на белтъците.

Тънко черво – основният етап на ензимно храносмилане, включва участието на дванадесетопръстника, йеюнума и илеума. Панкреасът секретира амилази, протеази и липази, а чревните клетки отделят допълнителни ензими за окончателното разграждане на хранителните вещества.

Абсорбция – след като хранителните вещества са разградени до най-малките си компоненти, те се абсорбират в кръвообращението и транспортират до клетките.

Целият процес на храносмилането зависи, както от правилната функция на органите, които участват в него, така и от други фактори като pH на средата, концентрацията на субстрата и количествени и качествени характеристики на синтезираните ензими.

Кога се налага приемът на ензими “отвън"?

В някои случаи, поради причини като органна недостатъчност ( следствие на хронично заболяване или хирургичното отстраняване на даден орган на храносмилателната система) или вродени състояния, определени ензими не могат да бъдат произведени в достатъчни количества или да изпълняват правилно функциите си. Именно тук се налага приемът им “отвън" под формата на концентрирани хранителни добавки. Ето накратко и други случаи, при които се налага приема на ензими: 

– При екзокринна панкреатична недостатъчност (EPI) – липса на достатъчно панкреасни ензими, напр. при хроничен панкреатит или муковисцидоза.

– При лактозна непоносимост – добавянето на лактаза помага за разграждането на млечната захар.

– При цьолиакия – в някои случаи помагат при увреждане на тънкочревната лигавица.

– При хронични възпалителни чревни заболявания (IBD) – напр. при болест на Крон, улцерозен колит или синдром на бактериален свръхрастеж (SIBO).

След операции, засягащи храносмилателния тракт – напр. гастректомия, байпас операции.

Кога приемът на храносмилателни ензими действа благоприятно?

Не винаги е необходимо да има налично патологично състояние, за да се прибегне до употребата на храносмилателни ензими като хранителна добавка. Ето случаите, при които тяхната употреба е обоснована, без да е налично болестно състояние: 

Подобряване на храносмилането – при усещане за тежест, подуване или дискомфорт след хранене.

Оптимално усвояване на хранителни вещества – за хора с малабсорбция на мазнини, белтъчини или въглехидрати.

Подкрепа при диети с високо съдържание на протеини, мазнини или дори целулоза – за по-лесно разграждане на храната. 

Облекчаване на симптоми на раздразнено черво (IBS) – намаляване на газове, подуване и спазми.

Подкрепа за възрастни хора – с напредване на възрастта секрецията на ензими намалява.

 

Източник: forlife.bg