През 1958-1960 г. Емил Димитров отбива военната си служба в Асеновград като танкист в тамошното поделение.

На големите пловдивски музиканти, Коцето-Въшката и Робито, вече като стари войници в Пловдив и участници в състава на Дом на народната армия им поставят задача до включат в репертоара си и съветски песни.

На двамата обаче не им се отдава това начинание и разузнават по слухове от техни познати, че има войник в Асеновград, който е майстор на такива мелодии. Отиват в Асеновград и намират Емил Димитров, тогава млад, набор 1940 - остриган е с гола глава, с голям диоптър очила и малко уплашен вид.

След разрешение на ръководството го довеждат в Пловдив на прослушване. По това време Емил Димитров е свирел прекрасно на баян (руски народен инструмент подобен на акордеон). Включват го в програмата на състава на Дома със солови изпълнения.

Робито и Коцето-Въшката стават първите негови продуценти и “откриватели". Това Димитров нееднократно е декларирал.

След уволнението си през 1960 год. Емил Димитров започва да пее в състава на Дома. Вече пее и на самостоятелни концерти. На афишите е с гъста черна коса и без очила, а има силна форма на късогледство. И така Емил Димитров за първи път пропява пред голяма публика в Пловдив.

А по-късно Емил Димитров се жени за Мариета Гьошева, известна пловдивчанка

Източник: Спомените на инж. Георги Григоров, ПОТВ