Важното за един артист е да попива нещата около себе си и да представя тази безкрайна еволюция на идеите, пречупени през собствения му мироглед. Това коментира в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов режисьорът Елена Тончева.

Любовта й към киното датира още от детските й години, като споделя, че желанието й да стане актриса постепенно се трансформира в това да бъде създател на кино съдържание като режисьор. Важното за един артист, независимо с коя сфера на изкуството се занимава, е да попива нещата около себе си, и "тези преживявания, които виждаш и имаш, и пренасяш в това, което правиш, да ги интерпретираш по свой начин“. Затова според нея има разнообразие от стилове, продиктувани от това непроследимо вдъхновение, дошло от живота.

"Има една чисто техническа еволюция на уменията на това, което си представям, как го пресъздавам. Като биография, да, мога да видя как неволно, да речем, някой филм, поне документалните, този "10 без 10“ особено, тогава отразяваше неща, в които бях убедена, в които вече не вярвам. Но това не му пречи да бъде чаровен, защото е автентичен,“ каза тя и обясни, че филмът "10 без 10“ е портрет на един ексцентричен човек, който в определен час от деня на определено място тича, но не за здраве, а той си има житейска история, която му е наложила да има много строг график в преследване на своя лична цел.

Документалният филм "Дупката“ разказва за историята около "дупката в Царичина“, където работна група от Българската армия започва да копае в търсене на мистериозен артефакт. Филмът е посветен на процесите в едно общество, което изживява криза на идентичност и в търсене на нова такава, след настъпилите промени през 90-те години, хората се обръщат към метафизичното, към езотеричното. Художественият филм на същата тема "Триумф“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов вече има своята премиера на фестивала в Торонто и се очаква скоро да бъде представен и пред българска публика.

Историята в най-новия й филм "Никол“ е вдъхновена от истинска история, разказана й от актьора Пенко Господинов. "Този тип психопатско мислене ми стана много интересно и много време тая история исках да я направя по някакъв начин. Това е филм, който е направен с малко по-голям ресурс от това, на което бях свикнала, и той съответно изглежда по-полирано и излъскано и включва такива неща, които не съм си позволявала да правя преди това. Затова беше най-интересното преживяване, което съм имала,“ обясни тя и добави, че премиерата на филма ще бъде на фестивала "Златна роза“.

"Тези филми са отражение на неща, които ме вълнуват. Това не означава, че съм мрачен човек, тези филми все пак са черна комедия,“ допълни тя.  

Според нея да се прави в България кино е трудно, но трудно е навсякъде по различни причини. "Конкретно в България трудности са свързани с това, че все пак ресурсът, с който се прави кино, който не е чак толкова малък, е строго охраняван и да се достигне до него винаги е предизвикателство,“ каза тя и добави, че има няколко пълнометражни сценария както нейни, така и в съавторство, които предстоят да бъдат реализирани.

Повече можете да чуете в утрешното предаване "Сториборд"!