Ефектът опос: Какво се случва с есенните листа?
©
Доскоро в България всички отпадъци се депонираха, т.е. караха се и се складираха в депа край населените места. Но тези депа са супер вредни за околната среда. Купчините боклуци образуват вреден инфилтрат, който потъва в почвата и подпочвените води, както и емисии от газове, които проникват в атмосферния въздух.
От няколко години насам Оперативна програма "Околна среда“ (ОПОС) се намеси в този процес и нещата се разделиха: край големите градове се изградиха т.н. Регионални системи за управление на отпадъците. В тях отпадъкът не се депонира, а се разделя и обработва. Що се отнася до биоотпадъците - клоните и тревите, те се превръщат в нещо полезно – компост. Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.“ финансира изграждането на нови компостиращи инсталации в близо 100 общини.
Една от тези общини е Пловдив. Със средства от Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.“ на площ от 30 дка са изградени халета за приемане и складиране на биоотпадъци, закупена е техника: дробилка, трактор, товарач, обръщач на компостни редове. Преди завършването на проекта по ОПОС Пловдив депонираше 15 000 тона зелен отпадък в депото в Цалапица, което е 10 % от общия отпадък на града. Депонираните растителни отпадъци отделят парникови газове, което вече няма да се случва.
А какво се случи със старите общински депа? ОПОС 2014-2020 г. даде средства и 55 депа са закрити и рекултивирани. Това е огромна крачка към по-чиста и здравословна околна среда.
Компостирането е процес на аеробно разграждане на биомасата под въздействието на бактерии, гъбички и други микроорганизми и при наличието на достатъчно количество кислород, влага и подходяща температура. Крайният продукт от процеса е хумусоподобен материал, наречен компост, който може да се използва като почвен подобрител, съдържащ органични вещества и микроелементи. Процесът на разграждане и след това на узряване на компоста трае около 21 седмици.